Ще се мре яко, с тази реплика приключи интервюто на Миролюба Бенатова с ген. Венцислав Мутафчийски през май 2020 г., когато той беше лицето на борбата с коронавируса и събираше всички негативи на позицията.

С тази реплика бе сринат не само личният му авторитет, но и авторитетът на властите в борбата с пандемията, когато имахме шанс да я задушим в зародиш. Когато експертите все още криво-ляво водеха парада, а не бяха изместени от политическата власт, която се уплаши от популярността на генерала и използва удобния и съвсем случаен кръстосан разпит, за да го замете под килима.

Тогава случаите в страната бяха общо 2500, а починалите едва 140. България се гордееше, че е сред водещите държави в борбата с пандемията. До днес разболелите се официално са 160 000, починалите 4650*, а България е на първо място на континента по починали и заболели от глава на населението и сред челните места на планетата.

В тази връзка се чудя – осъзнава ли Бенатова какво стори тогава? Чувства ли се поне малко отговорна за обезглавяването на щаба? Ще се извини ли?

Помня как предварително беше пуснат малък отрязък от края на интервюто, където ген. Мутафчийски заявява: „Очаквам да измрат много хора! Яко да измрат!“ Изрод, абсолютно говедо, нали? Нацията се настрои срещу Доктор Смърт, каквото прозвище му се лепна.

Но какво беше журналистическото на интервюто? Няколко дни по-късно излезе целият разговор от близо час и половина и картинката беше съвсем различна, но едва ли твърде много хора са си направили труда да го изгледат:

– 00:01:15, Мутафчийски заяви, че решенията на правителството – добри или лоши – се влияят не само от НОЩ, а от политически мотиви. Това сякаш не предизвика интерес в ответната страна, която бе твърдо решена да пренесе цялата вина за случващото се в държавата върху генерала;

– 00:04:15, Мутафчийски заявява, че обществото широко пренебрегва опасността от КОВИД или дори смята, че такъв вирус няма. Благодарение на мерките на правителството ситуацията е била овладяна. Никакъв отсрещен интерес, а напротив – настояване за провал и пропуски в системата;

– 00:07:02, Мутафчийски отбелязва, че инфекциозните отделения в областни болници са закрити и това е проблем в борбата с вируса – липса на интерес в ответната страна защо е станало така;

– 00:26:56, след взаимно съгласие, че старческите домове у нас не са се превърнали в огнища както домовете в редица европейски държави – той бе запитан няколко пъти защо е имало късна реакция в предпазването им;

– 00:36:00, може би пети пореден път е зададен въпросът защо системата у нас се е провалила, след като и генералът, и фактите тогава говореха за успех;

– 00:45:03, Мутафчийски директно заяви: „Аз знам какво ще изрежете, ще стане една супер гнус това, което ще направите“. Щом е знаел, че ще бъде очернен, тогава защо се е съгласил да проведе интервюто и дали изобщо е имал избор?

Веднага след това обяснява, че е предотвратил изпълнението на бизнес схема за бързи тестове, която е щяла да ощети българските данъкоплатци с 500 милиона лева, но Бенатова вместо да задълбае в темата, просто се отказа след едно вяло „кой стои зад нея“, на което не беше отговорено.

И така час и двадесет и три минути ирония, провокация, опити за извъртане на истината, прекъсвания и спекулации, които биха опънали нервите на всеки здравомислещ човек. Никъде досега не бях виждал толкова остро интервю срещу Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Корнелия Нинова, Волен Сидеров и стотиците други корумпирани, некадърни и откровено зловредни политици и бюрократи, които заслужават в пъти повече да бъдат разпънати словесно на кръст.

Поне 20 колеги, с които съм разговарял по темата досега, са на същото мнение – беззъбата журналистика е жалка, скучна, безполезна, но освирепялата и преднамерена журналистика, на която станахме свидетели, също не е пример за подражание.

Но целта беше постигната – генералът кибритлия накрая се подпали. След час и половина тормоз – не интервю – той просто избухна, а Бенатова изкриви фактите, за да се покаже невинна жертва на един самозабравил се грубиян.

Дълго време се чудех дали да напиша нещо по въпроса, защото в гилдията има неписано правило срещу своите да не се говори. Нещо, което винаги съм приемал като ужасяващо лицемерно и нередно. Когато всички знаехме, че „Нова“ телевизия бива превземана – си мълчахме от колегиалност, докато не стана твърде очебийно какво става там. Същото се случва и с десетките сайтове, вестници и телевизии под контрола на политици и бизнесмени – малкото останали качествени медии не обелват и дума по техен адрес, за да не започнат т.нар. медийни войни. Дори когато държанието на определени „журналисти“ и цели редакции е в ужасяващ обществен ущърб и унищожава и малкото останал престиж на професията.

Миролюба Бенатова е емблема на българската журналистика с успехи и влияние, за които аз и много други колеги само можем да мечтаем, че ще постигнем. Именно заради това вече толкова месеци ме гложди дискредитирането на Мутафчийски**. И то не толкова заради самата личност на генерала, а заради огромния удар, който беше нанесен върху борбата с КОВИД.

Излишно е да питаме няколко месеца по-късно кой бе прав, но оттук насетне всяка дума на Доктор Смърт, НОЩ и здравните власти биваше вземана на подбив, посрещана с недоверие и неприязън. Това интервю беляза началото на провала на българската журналистика в борбата с коронавируса, за който ще си говорим идните дни (редом с провала на политиците и обществото ни).

Провал, който струва хиляди човешки животи, неизмерими здравни и икономически щети. Да признаеш собствените си грешки изисква смелост и мъдрост, които величията в родната журналистика (а и във всяка друга сфера) рядко са склонни да проявяват. Може да е неприятно и дори вредно в краткосрочен план, но именно върху способността ни за самокритичност, откровеност и погрешимост се изгражда истинското достойнство.

Текст на Калоян Костадинов, klinklin.bg