21 ноември – Ден на християнското семейство

На този ден, народът ни гадае какво ще е времето през цялата следваща година. Ако е топло и слънчево – зимата ще е люта, лятото ще е сухо, а плодородието слабо. Ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото – дъждовно, а реколтата – богата.

Денят, който Църквата празнува като въведение Богородично е обявен и за ден на християнското семейство. В този ден малката Мария била заведена в църква, за да служи, още както било обещано преди да се роди.
Препоръчва се вярващите да се изповядат предния ден.
В този ден цялото семейство се събира. Приготвят се много лакомства за децата.
“Значението на това посвещение е да се изтъкне какво е и какво трябва да бъде християнското семейство и кои са предпоставките и условията за едно здраво семейство, за един истински християнски семеен живот. Християнското семейство е Ноев ковчег в потопа на живота. То е школа за здрави семейни добродетели – на чиста любов, съпружеска вярност, мир, трудолюбие, целомъдрие и прочее. То е домашна църква, в която се служи Богу, възнасят се молитви и се слави Божието име. Тук, в християнския дом, гори кандилото на вярата и благочестието.” Из “Слово за Въведение Богородично”
Освен като ден на семейството, 21-и ноември се нарича и Вълча Богородица. Това е така, защото само Божията майка можела да влияе на дивите животни, да ги омилостивява и възпира от пагубни за човека действия.

Именици: Вълко, Вълкан, Вълкана, Вълчо, Вълчан, Въло.

И още:

динствено българите празнуваме Въведение Богородично като Ден на християнското семейство. Тук отново се преплитат православния канон и народните традиции, съхранявани и отстоявани в продължение на стотици години.

Според преданията, на този ден Богородица била обречена от своите родители на Бога още преди рождението си, а когато навършила три години, била отведена до Йерусалимския храм. По време на пътя, тя и нейното семейство били съпроводени от своите близки, носещи запалена свещ в ръцете си. Всички останали изумени, когато родителите й я оставили на първото стъпало на храма и тя изкачила съвсем сама 15-те му стъпала. На най-горното стъпало с благословия я посрещнал Първосвещеник Захария, баща на Св. Йоан Кръстител.

След като навършила годините, в които младите възпитанички на храма се връщали в света, за да се омъжат, тя била „дадена“ на възрастния си родственик Йосиф, който трябвало да бди над нея.

Почитането на Въведение Богородично датира от 715 година, когато за първи път празникът е бил почетен самостоятелно. В Константинопол има църква, която е посветена на него, построена от император Юстиниан Велики през 543 година.

По стар български обичай, редом с пожеланията към новороденото за здраве, щастие и радост, се отправят и благословии, свързани със създаването на дом, изпълнен с благоденствие и многобройна челяд.

В някои части на България се изпълнява обичаят „стрижба“, по време на който кръстникът отрязва коса от главата на момчето, когато навърши 5-6 години, като едновременно с това го благославя с думите: „Айде, сега ни е живо кумче – както на златни ножици, така и на сребърни венци“. Всъщност, сребърните венци са неизменна част от сватбения реквизит, а целта на благопожеланията, изречени на този ден, е да предначертаят житейския път на момчето.

По стара българска традиция, седмица след раждането на дете в семейството се замесва погача. В щастливия дом се събират единствено жени, които го огласят с песни. Една от тях е песента, разказваща за бездетна булка, която повива камък и го люлее девет месеца, след което той се превръща в истинска рожба. Така щастливият край вдъхвал вяра в магическата сила на изречените думи.

В Кюстендилския край, по време на погачата, песните се наричат „повойни“ /от повиване на бебето/ и били наричани за момче, момиче или близнаци. Чрез тях жените отправяли пожелания към новородените, като величаели храбростта и военните подвизи на момъка, възхвалявали красотата на девойката, а щастливият им край винаги бил свързан със сватбата и създаването на семейство.

Според преданията на нашите деди, мома или ерген не трябва да се бият с метла, тъй като съществува риск след това да не се оженят. Това може и да ви разсмее, но нима никой от вас не се е пазил да не бъде „заметен“ отново по същата причина.

Друго предание гласи, че на Великден всяка мома трябва да има червено яйце в джоба си, за да е бяла и червена, но в никакъв случай не трябва да го яде през първите три дни, за да не остане стара мома.

Вярвало се, че ако остане неомъжена мома или ерген, причина за това са черните магии, които врачки и баячки се опитвали да развалят по всякакъв начин. Родителите канели на „питка“, ако в дома си имали застарял ерген, тъй като се считало, че ако обичаят не е спазен, докато е бил дете, няма да се задоми, докато не се изпълни.

Кукерските игри също имали роля да ускорят закъснелите сватби, като кукерите „биели“ ергените и момите, останали незадомени след сватбарския сезон /от Йордановден до Заговезни/. Момъкът, връщан от мома, надявал кукерските одежди и започвал да я преследва с голяма ряпа в ръка и мех с пепел, изричайки на висок глас: „Не харесваш, връщаш, а сега да те видим!“ Народът ни е вярвал, че тези моми спъвали късмета и на останалите и задържали и техните сватби.

В различните части на България се спазвали различни обичаи. В Габровския край, например, имало специална местност, в която се извивало хоро, за да се представят неомъжените девойки. Във Видинския край ергените и момите се събирали на седенки, по време на които варели царевица, пеели весели песни и извивали кръшни хора. И всичко това, за да се даде възможност за нови запознанства и бъдещи сватби.

Нашите деди са вярвали, че най-тежкият грях е свързан с изричането на тежка дума срещу девойка или момък. Дума, която би попречила на бъдеща сватба, на създаването на крепко семейство, радващо са на многобройна челяд и благоденствие. Ето защо в народните ни песни се пее, че душата на човек, изрекъл думите „мома годена одума, одума и къща развали“ ще е отлъчена в отвъдния свят, тъй като е извършила непростим грях.

Според народните вярвания, ако жените раждат деца, без да изпитват силна болка, членовете на семейството доживяват до дълбоки старини, стадата се множат и овцете дават много мляко, а лозята, нивите и овощните дръвчета раждат повече, всичко това се случва по милост на невидимия стопанин на къщата.

Обредът, наричан „стопанова гозба“, се извършвал именно в негова чест. Тогава се правил курбан от черна кокошка или овен, а на трапезата присъствали още баница, пита и вино. Най-възрастната жена в дома заделяла от всичко по малко и го поставяла в четирите ъгли на тавана на къщата, изричайки думите „Радвай се, стопане! Весели се, къщо!“

Преди семейството да се събере около трапезата, отново най-възрастната жена изливала вино в огъня и пепелта на домашното огнище с думите „Цъфти къщо! Весели се, стопане! Където идеш, тук да се върнеш. Роса да доведеш, жито да донесеш“. И това далеч не била единствената благословия за благоденствие и изобилие в дома.

Една тракийска притча разказва как Стопанина на къщата я обрича както на добро, така и на зло. Той се крие невидим, но се явява в сънищата или като змия вкъщи.

Дедите ни са я предавали от поколение на поколение, обръщайки се към своите наследници с думите: „За добро сме на този свят. Добре да живеем, да не забравяме своя род и корен и най-важното – и в най-голям гняв да се опомним и зло да не струваме!“

Много от традициите и обичаите, спазвани на този ден, са останали в историята, но Денят на християнското семейство е празник, който трябва да почитаме и уважаваме. 21 ноември е прекрасен повод да покажем на близките си колко много ги обичаме и колко много означават те за нас. Семейството е ценност, съумяла да съхрани народността и духовността ни през годините, затова го посветете на най-близките си хора и се заредете с много, много любов.

lifestyle.framar.bg

Емил Магрисо – мениджър на проекта, разкри, че в града предвиждат детски градини, основно училище, търговски център, фитнес център, ресторанти. Всичко, което е необходимо на един жител, за да може да живее спокойно.

Идеята за градчето е на израелския бизнесмен Авиноам Катриели, който живее в България от 10 години. Казва, че е купил 2000 декара в Плана планина заради гледката, която се разкрива от хълмовете там и чистия въздух.

Авиноам Катриели – собственик на имота: „В тези 2000 декара има само 22 декара дървета. Не само че нямаме намерение да ги изсичаме, но искаме да засадим и нови.“

За да се улесни достъпът до града, ще бъде ремонтиран пътят, който минава през село Плана, и ще се изгради нов през село Горни Окол.

Разходите ще са за сметка на собственика на земята, както и тези за прокарването на ток и вода до всички сгради. Освен на електропровода, който минава през терена, в новия град ще разчитат и на соларни системи. Очаква се така да се избегнат проблеми с тока и през зимата.

Авиноам Катриели – бизнесмен: „Искаме да дадем добра възможност на средния клас, който живее в България, да си купи тук къща с много добри условия. Надяваме се и да успеем да върнем част от напусналите страната българи. Говорим за повече от един милион и 400 хиляди млади българи.“

Последният град, строен в България, е Димитровград. В изграждането му, започнало през 1947 години, са участвали около 50 000 бригадири от цялата страна.

Цената на повечето къщи в града ще доближава тази на тристайните апартаменти в крайните софийски квартали. Предлагат се и парцели. Очаква се строителството да започне през пролетта, а според експертите от Министерството на икономиката с проекта ще се разкрият над 100 нови работни места.

Според преданието на този ден се случило паметно събитие. Богородица била обречена от родителите си на Бога още преди рождението си. Когато навършила три години, те я завели в Йерусалимския храм. Със запалени свещи всички близки я съпроводили през града до храма. Светата Дева била поставена на първото стъпало и за почуда на всички, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното.

Първосвещеник Захария – баща на св. Йоан Кръстител – я посрещнал, благославяйки я. Когато достигнала възрастта, на която младите възпитанички на храма трябвало да се върнат в света и да се омъжат, тя била "дадена" на престарелия си родственик Йосиф, който оттук нататък трябвало да бди над нея.

Въведение Богородично за първи път се е отпразнувал като самостоятелен празник през 715 г. През 543 г. император Юстиниан Велики построил в Константинопол църква, посветена на Въведение Богородично. Според църковния ни календар празникът попада в периода на Коледните пости. На този ден вярващите приемат Свето причастие, а с него и нови сили за духовен растеж и борба със злото – в себе си и в света.

Този ден Църквата е приела и за Ден на християнското семейство. Семейното ходене на църква в този ден символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на родителите за духовните им задължения към децата. Защото семейството е най-доброто училище, което може да даде първите познания за Бога и Православието, за християнските добродетели, на които векове се е крепял българският род.

С решение на Св. Синод на Българската православна църква от 1929 г. празникът се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска младеж. Този празник напомня на родителите и учителите, че трябва да възпитават децата в благочестие и вяра, в послушание към родителите си и чистота на нравите.

Традициите казват още, че след църква, семейството се събира около масата на чаша вино, топла питка и вкусна гозба. Така се чества здравата връзка помежду всички, а масата се оставя неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да хапне и благослови дома.

Според народните поверия, на този празник, българите гадаят какво ще е времето през следващата година.

Ако е топло и слънчево, зимата ще е люта, лятото-сухо; ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото-дъждовно,а реколтата богата…

ного строго се спазва забраната да не се крои и шие дреха за мъж на този ден, защото ако го срещне вълк в гората, ще го нападне и изяде. Народна приказка разказва как човек изул цървулите си, които били изработени през Вълчите празници за да се спаси от вълк. Според народното поверие нощите от 14 (или от 11 ноември) до 21 ноември, наричани Мратински нощи, са много по-лоши дори и от Мръсните дни защото през тях най-лесно човек може да се разболеe.

Aко оспорваш сметка с мобилен оператор, не си длъжен да я плащаш. Също така трябва да можеш да ползваш услугите по договор до произнасяне по казуса. Това важно условие разкри директорът на Агенцията за защита на потребителите Димитър Маргаритов.

„Имаме такава практика и произнасяне от съда. Добре е да се знае това.

При проблем с телефон в гаранция, който е в първите 6 месеца, търговецът трябва да докаже какво е станало с апарата, а не клиентът“, добави той.

Шефът на агенцията разкри още, че една от най-често срещаните нелоялни практики е свързана с 4G интернета, който ти гарантира определени мегабайти.

„В последствие се оказва, че въпросните мегабайти са само при договор за 2 години.

Тук има и друга лоша практика. Когато влезеш в интернет, всяко влизане реално е някакви килобайти, а се таксува мегабайт.

Така бързо свършва лимитът от договорения мобилен интернет“, разказа още Маргаритов, пише Пик.

Той за пореден спомена, че вече при два от мобилните оператори у нас договорът може да бъде прекратен с плащането на 3 сметки, без значение колко остава до края на контракта.