В събота е Архангелова задушница – ЗАДЪЛЖИТЕЛНО отворете широко прозореца и изречете тези думи:

На прага сме на една от големите задушници в годината – Архангеловата. Разбира се, както при всеки празник, и тук има множество традиции, доживели до наши дни, които хората ревностно спазват.

Днес ще ви припомним по-важните от тях.

Задушница е сред най-важните дни в християнския календар.

Това е денят, в който живите почитат паметта на мъртвите като правят помен в тяхна чест. С това хората се надяват да измолят прошка от Бога за греховете на мъртвите си близки.

Архангелова задушница – както се разбира от името й, отбелязва се в съботата точно преди Архангеловден и е позната още като Мъжка задушница. Тази година се пада на 1 ноември и съвпада с Деня на народните будители.

Народната вяра представя светеца като справедлив и състрадателен. Познат е приказният сюжет в българския фолклор, в който Архангел Михаил моли Бога за душата на сиромаха – да не останат децата му сираци.

Бог се спрял именно на Архангел Михаил за тази задача, тъй като той не правел разлика между бедни и богати и не подминавал никого, ако времето му на тази земя е изтекло.

Какво се прави?

По традиция се ходи на църква и на гробището. Ако гробът не е бил почистен предната събота, тогава се почиства на Архангелова задушница. Извършва се и премиливане с вино на гроба. Задължително е първата глътка вино да се изсипе на земята, тя не трябва да се пие. След като се прелее с виното, най-възрастната жена обикаля 3 пъти гроба по посока на часовниката стрелка, започвайки от мястото, където е главата на покойника.

Също така на гроба се пали свещ и тамян. Свещта символизира вярата в Иисус Христос, а пламъкът й е символ на безсмъртната душа на човека, която остава да живее и след кончината на тленното му тяло. Тамянът е символ на молитвата към Бог и нейната чистота, а цветята представят добродетелите на мъртвия. От край време се знае, че каденето с тамян прогонва злото, затова се вярва, че колкото по-голям пушек излиза от кандилото, толкова по-далеч ще стоят злите сили.

На всяка Задушница се слагат общи софри, първата хапка и първата глътка вино от които се поставят на земята, за душите на мъртвите. Това е придружено с думите, които се казват и при раздаването на подавките – “Бог да прости”. Най-честият избор за брой ястия е седем, като в последните години се поставя и някоя любима гозба на починалия, за да си спомнят всички за него.

На традиционните селски сборове в България Архангеловден се отбелязва с обща трапеза.

Подавките

Можете да приготвите или купите всякакви храни за подаване – няма стриктни изисквания какво трябва или не трябва да съдържат. Християните се придържат към правилото, че всеки дава от това, което има. Единственото условие е в тях да има жито, питка и вино, тъй като житото символизира възкресението на Иисус Христов, а питата и виното – неговата плът и кръв.

Добре е в подавките да има различни видове плодове и сладки. На доста места слагат и парченце салам или кашкавал.

От подавките се раздават на всички, дошли на гроба, а също и на други хора, дошли на гробищата, за да почетат близките си, дори те да са непознати.

Когато раздавате от храната казвате: “Вземете за Бог да прости …” и изброявате име или имена. Когато вземате подавка, отговаряте само “Бог да прости!”.

Когато на Задушница се ходи на гробища, не се поздравява с “Добър ден!” или със “Здравей!” Казва се вместо поздрав “Бог да прости!” и се отговаря “Бог да прости!”

От подавките се носи и в църквата.

Какво не се прави на Задушница?

Една от най-важните забрани на Задушница е подавки в никакъв случай да не се оставят на гроба на мъртвия, тъй като те не са за него, а за останалите живи – за да споменават мъртвия в молитвите си с добро.

На Архангелова Задушница не се работи, а жените не бива да перат и да вършат каквато и да било домакинска работа, за да не разгневят душите на починалите.

Задушницата е време за размисъл и молитва, а не за веселие и празненства, затова не се правят шумни тържества. Вярва се, че веселбата би могла да обезпокои душите на починалите и да е знак на неуважение към тях.

Всякакви ругатни , кавги и обиди категорично са забранени.

Не се провеждат какъвто и да е вид гадания, не се призовават духове на мъртвите.

Не можете да откажете да дадете милостиня, ако нуждаещ се от помощ я поиска.

Поверия

Вярва се, че ако по време на хранене на общата трапеза около хората се появи пеперуда или мушичка, това означава, че душата на мъртвия се е върнала за кратко, за да навести близките си. Поради тази причина на доста места е прието на масата да се оставя празно място, за да има къде да седне покойникът.

На Задушница някои хора отварят прозорците на домовете си, за да могат душите на покойниците да „влязат“ и да посетят близките си. Вярва се, че така те могат да се сбогуват с тях и да получат почитта им.

Освен подавките на Задушница се раздават брашно и сол, които символизират греховете на мъртвия. И се нарича те да се разсипят, както се разсипват солта и брашното.

Народът ни вярва, че когато умиращият се усмихва, Архангел Михаил му подава златна ябълка. Ако умира в мъчително – предстои му да изпие горчива чаша.

На някои места в България на кокошките се дава от обредното жито. Смята се, че така няма да почине друг член на семейството.

Молитва

На Архангелова Задушница задължително се казва молитва за мъртвите, която може да бъде повтаряна и във всеки друг ден от годината. Ето и текстът на най-разпространената:

“Боже на човеците и на духовете, Ти, който победи смъртта, победи сатаната и дари живот на света. Сам Ти, Боже наш, приеми душите на починалите Твои раби (имената) в светло, прохладно място, там де що няма ни болка, ни тъга, ни сълзи.

Прости им всяко съгрешение, волному и неволному, що са сторили с думи, дела или мисли и като премного благ и човеколюбив Отец ги приеми в Селенията си, тъй като няма човек на земята, който да не е съгрешил.

Само Ти, Боже, си без грях и вечна е правдата Ти и истинно словото Ти.

Защото Ти, Христе Боже наш, си и възкресението и животът на починалите Твои раби (имената на мъртвите) и на Теб отдаваме вечна слава с безначалния Твой Отец и пресвети благ и животворящ Твой Дух сега и завинаги и во веки веков, Амин!”