35-годишната Анна е етническа рускиня, но се е родила и е живяла цял живот в Естония. Повече от месец тя, заедно с дъщерите си – на 8 и 9 години, се крият в далечен манастир във Владимирска област, защото в Естония не можаха да намерят защита.

„Нямаше къде да бягам“, казва Анна. – Независимо от факта, че обвиненията за педофилия срещу съпруга ми бяха подкрепени от органите по настойничество и прокуратурата, съдилищата напълно се присъединиха към него. Изгубих всичко. Той е норвежец. И за тях се оказва нормално, че баща им се къпе във ваната с малките си дъщери и спи с тях гол в едно и също легло.

Жената е уплашена е, не се доверява на никого и много се страхува бившият й съпруг да не я проследи и да открадне децата им.

Романсът приключи веднага след сватбата

Анна е медицинска сестра по образование. След като работи в родния си Талин, тя заминава да живее в Норвегия, където получава работа като медицинска сестра в старчески дом. Там се запознава с бъдещия си съпруг Петер.

„Той също е работил като медицинска сестра, въпреки че има собствена ферма близо до град Тромс. Бях на 24, той на 32. Започна красива афера и се оженихме много бързо. Веднага забременях и се роди първата дъщеря – София. Година по-късно, втората – Ника. Но не сме живели щастливо досега. Веднага след сватбата, Петер стана много груб. Той можеше да крещи за нищо, дори ми посягаше“, разказва майката.

Но това, което се случва тогава, като цяло слага край на техния съвместен живот.

„Петер никога не ми е помагал с децата. И тогава внезапно, когато по-голямата беше на малко над две години, той доброволно започна да я къпе вечер. Един път отидох в банята и видях странна картина. Двамата голи, а дъщеря ми си играе с ерактиралия полов орган на баща си. И двамата се забавляваха толкова много, София се смееше, Петер също. Бях шокирана, взех детето и казах, че отсега дъщерите ни ще къпя само аз“, продължава разказа си Анна.

Но служителите на норвежката служба за закрила на детето „Бернверн “ (която се смята за най-драконската в света) и полицията не виждат нищо странно в този епизод.

„Нормално е, че баща къпе дъщерите си, които са под 7 години, ми казаха“, продължава Анна. – Тъй като не се опитах да обясня, че никой не мие никого, момичето дори не беше в банята, не ме чуха. Тогава си помислих, че може би норвежкият ми език не е достатъчно добър и не го обясних добре? Но това, което научих по-нататък, изобщо не се вписваше. Оказва се, че бащата на съпруга ми някога е бил осъждан за педофилия! Дадени са му 4 години, но той е излежал само две. И един от полицаите, който дойде в къщата ни, е участвал в задържането на дядото.

Тайно от съпруга си Анна направила естонски паспорти на дъщерите си и при първа възможност бяга обратно в Талин, където подава молба за развод.

„Петер подаде жалба в полицията, в която заявява, че съм откраднала децата от него и по този повод в Естония тръгна процес – за връщане или не на децата в Норвегия съгласно Хагската конвенция. В резултат на това направихме компромис (правен съдебен документ) – децата да живеят при мен, но баща ми да може да ги отвежда в Норвегия на всеки два месеца в продължение на седмица. Отделно беше обсъдено, че тази седмица не мога да присъствам в къщата му. Но се уверих, че баща му няма право да бъде сам с внучките си. Така продължихме три години.“

Фактът, че бившият й съпруг обича недетски игри, Анна дълго време не осъзнавала и не можела да приеме…

„Вероятно това е защитна реакция на психиката да отхвърля подобна информация. Трудно е да повярваш в това. Просто не ми влизаше в главата. И всичко изглеждаше в ред. Продължих да работя в Норвегия, макар и не на постоянна работа, но спечелих добри пари, успях да наема апартамент в Талин и кола. Петер редовно взимаше децата, умишлено подреждах разписанието така, че в тази седмица да съм в Норвегия, в друг град. Всичко вървеше добре.

Питах момичетата как е с баща им, обиждат ли ги? Те са малки, но казаха, че всичко е наред и с татко се забавляват. Не забелязах нищо подозрително. Попитах за дядо им, момичетата в един глас казаха, че дори не са виждали дядо си. Но тогава случайно попаднах на снимка, на която са децата ми, Петер и баща му – всички заедно. Попитах дъщерите си как не сте виждали дядо си, ето, той е до вас. Но те пак казаха: Не, не. Явно бяха научени да ме лъжат за това, което наистина се случва там.

„Това се случи през май 2016 г. Баща им доведе децата в Талин, за да ми ги предаде. Те започнаха да се сбогуват и изведнъж по-малката изтича при баща си и целуна слабините му няколко пъти. Неслучайно, както ми се стори. Бях зашеметена и Петер, видял изпълнените ми с ужас очи, веднага си тръгна. Като дойдох на себе си, попитах малката дали двамата с татко играят така в Норвегия, на което тя радостно отговори: „Да!“

Явно нещо притесняваше децата отдолу, те непрекъснато се пипаха по това място. Видях, че и едното, и другото имат много силно зачервяване в областта на гениталиите. В паника и ужас аз не знаех какво да правя. Как да ги питам за това? Те са малки, уплашени. Помолих приятелка психолог внимателно да пообщува с тях. Констатациите й бяха шокиращи: „Изглежда, че е имало нещо“. Беше петък. И в понеделник заведох децата на преглед при гинеколог.“

Медицински експерти преглеждат момичетата. У по-голямата откриват увреждане на влагалището.

Петер е арестуван и настанен в следствен арест.

„Психолог, назначен от държавата, работи с децата и заключи, че нито аз, нито децата измисляме нищо. Отначало по-малката говореше, тя беше на 4 години и разказа много подробности… По-голямата в началото мълчеше. Изследователят и психологът ме посъветваха да говоря с нея у дома, в спокойна атмосфера. И да запиша всичко на видео за разследването. И наистина, тя също проговори. От това, което тя каза, косата ми се изправи.“

„Тя разказа такива неща в това видео! Страхувам се да си спомня, казва Анна. – Но в съда всеки го прие по различен начин. И ме обвиниха, че специално съм уредила всичко. Как бих могла да науча децата на това, кажете ми? И тогава, ако се подготвях за съда и всички тези съдебни дела, щях да натрупам поне пари. А аз останах даже без работа. Но адвокатите и всички тези процеси се нуждаят от много пари. Семейството на бившия ми съпруг е заможно, наеха добър адвокат. Имаше публикации в естонската преса.

Всичко започна да се разпада пред очите ни, въпреки факта, че заключенията на психолога бяха в полза на моите аргументи, а прокуратурата и органите по настойничество и попечителство също не се усъмниха в обвиненията срещу бащата на децата. Но изглежда, че и тях нямаше кой да чуе…

На всичкото отгоре майка ми изведнъж застана зад Петер. Винаги ме е обвинявала, че съм напуснала съпруга си, напуснала съм богата Норвегия. Лишила съм децата си от бъдеще, както тя ми заяви. Не можах да оставя момичетата с нея, тя ги учеше да мълчат и да не разказват нищо на разследващите за игрите с татко. Не знаех какво да правя и къде да отида за помощ.

Противно на очакванията, Петер беше оправдан. Дори не успях да обжалвам присъдата в най-висшия съд. Те просто не ми дадоха това право.“

Веднага след като Петер е бил освобедн, завежда дело за право на попечителство над децата. И печели.

Единствената защита е църквата?

Отец Игор става довереник на семейството на Анна и неин покровител.

„Сега върху мен се излива кал. Аз съм и измамник, и съучастник в отвличане“, казва той. „Но не се страхувам и няма да изоставя Анна и момичетата и ще им помогна докрай. Бог вероятно ми изпраща изпитания по този начин. Така че с негова помощ мога да се справя. Това не е първият път, в който се сблъсквам с педофилия в семействата“.

Протоиерей Игор Прекуп

Последната надежда на Анна се срива на 9 декември 2019 г., когато апелативният съд отказва да приеме жалбата й за несправедливото решение, което всъщност я лишава от всички права на децата. Единственото нещо, което органите на настойничество на Естония направиха, бе да забавят изпълнението на съдебното разпореждане, за да могат децата да посрещнат Нова година у дома заедно с майка си.

„На 5 януари бившият ми съпруг трябваше да дойде в Талин заради момичетата“, казва Анна. „Нямах друг избор, освен да бягам.“ Набързо опаковахме нещата си и купихме билет до Москва с последните пари.

Сега семейството живее в манастира. Децата ходят на училище и вече са се приспособили малко към новия живот.

Скандалът все още не е приключил

Цялата тази история е много странна. Дядо, който има наказателно постановление за педофилия, баща, който обича „странни игри“. Защо всички тези неща не бяха взети под внимание, а веднага и безусловно предадоха децата на бащата? Какво ще направи сега Русия? И изобщо, какво ще се случи след това?

Ще поживеем, ще видим

Източник: KP.RU, превод и редакция: Glas.bg