Зловещото българско село с призраци и самодиви, никой не излиза след 21 часа, защото… (СНИМКИ)

Село Шишенци е едно малко селце във Видинско. В него живеят около 120 души, 80 процента от които са със сини очи. Това обаче далеч не е най-интересното нещо, свързано с мястото.

Селцето, намиращо се едва на 5-6 км. от българо-сръбската граница, е известно като едно от най-страшните места в България. Местните са убедени, че в района има самодиви, а някои от по-възрастните обитатели са категорични, че именно Шишевци е домът на самодивите.

Наскоро охранителните камери в църквата Свети 40 мъченици във Велико Търново са заснели необясними сферични явления, за които местните смятат, че са духовете на починалите български царе.

За появата на феномените в храма беше съобщено от директора на историческия музей Иван Църов.

По негови думи вече почти 1 месец около гробовете на българските царе се появяват мистериозни светлини и сфери.

Засега обаче тайнствените светлини не могат да се засекат от посетители на храма. Всеки път, когато в храма влезе човек, сферите изчезват и от камерите за видеонаблюдение.

Но в селото никой не смее да излезе след 21.00 часа вечерта. Почти всички се заключват и не излизат посред нощ. Твърди се, че причината за това е, че всяка вечер по улиците на селото се чуват викове от гласовете на мъже, жени и деца и биене на тъпани.

Скептици казват, че това са чакали, но жителите в селото разказват, че хората ги побиват тръпки и разказват, че вечер не смеят да излизат, защото не знаят какво има навън.

По- възрастните жители разказват, че когато са били по-млади са се осмелявали да погледнат през прозорците си и са виждали как високи жени с бели роби са танцували край селцето в кръг с вдигнати към небето ръце.

Според легендата, която се разпространява от уста на уста в селото, гласовете на чуващите се жени, деца и мъже са на жестоко убити хора.

Преди много много време тръгнали сватбари от съседно село, за да дават булка в Шишенци. Момичето обаче било желано от друг, който не искал да я дават в това село.

По пътя към селото на сватбарите им била нап

Най-възрастният жител на селото е 85 -годишната баба Цветана. Близките на жената са погребани с задния й двор. „Тука е свекърва ми, тука е зет ми, и мъжа ми, и свекър ми“, показва гробовете баба Цветана.

Най-млад пък е 57-годишният Евгени. В неговия двор също има погребани. „Баща ми 2003-та се спомина и си го погребахме ей тука. И майка ми също“, разказва той.

Баба Марина споделя, че от както се помни никога в селото не е имало гробище. Селото било разпръснато и нямало подходящо място. И затова сега всеки си прави гробище където си иска – в двора или просто на ливадата.

След подписването на Ньойския мирен договор гробището на селото остава в територията на Сърбия. От тогава местните предпочитат да погребват близките си в двора. Преди години на мястото на селото имало само няколко колиби. От там идва и името му.

Преди имало 55 къщи, в тях живеели над 400 човека. Сега в селото има едва 15 жители. И затова цялото е осеяно с гробове.