„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. Имаше едно управление в нашата служба, в което сядат няколко човека, вадят досието на човека Х и разискват каква е неговата съдба. И като решат, че е такъв като Стефан Мирославов – Крушата, Васил Илиев или други бандитчета, които са се самозабравили, казват – той отива на закуска. Тоест – на заколение.“

С тези думи започва уникалната си изповед пред „България Днес“ Борислав Даскалов. Шест години и половина той работи в легендарната служба „Управление за безопасност и охрана“ (УБО) и е един от персоналните охранители на Тодор Живков.

Седемкратният републикански шампион по карате познава отвътре тайните на охраната на Тато, която и до днес той смята за най-добрата у нас. Наред с тайните на държавния апарат за неутрализиране на външни атаки Даскалов е наясно и с кървавото отношение на УБО към самозабравилите се бандити и мутри. Най-вече за емблематичните имена на 90-те години.

„Георги Николов – Мечката не даваше на никой да доближи Бургас. Тогава ТИМ-аджиите Тихомир, Иво и Марин мечтаеха за тези територии. Ама как ще стъпят на Първа частна милиция? Жоро Мечката направи една генерална грешка, която му изяде главата. Той държеше да бъде партньор с Васил Илиев и ВИС-2, вместо да избере СИК. И нашите служби се намесиха и му намериха подходящия човек…“, споделя за първи път пред медии Даскалов.

След показните разстрели, повечето от които, обърнете внимание, с един куршум в сърцето, веднага се разрастват войните между групировките.

„Защото едната си мислеше, че другата я е нападнала. А всъщност държавата стои зад цялата работа. Не сте ли се замисляли как едно обикновено момче, което бързо израства в йерархията, на улицата някоя засукана мома му прави комплимент и започне да иска контакт с него? Недейте да си мислите, че това е случайност. Ние бяхме там, където никой никога не подозираше. Дори сладоледаджии и сладкари – всичко беше вербувано и работеше за УБО. Върхът на пирамидата беше УБО“, казва бившият служител.

За боса на ВИС-2 Васил Илиев Даскалов си спомня, че „беше много жесток, когато ставаше дума за защита на лична територия“.

„Но беше по-обран и нормален от брат си. Георги Илиев беше едно гъзе, което излезе тотално извън контрол, самозабрави се и край. И тук имаме прословутия един изстрел в сърцето“, продължава разказа си охранителят на Тодор Живков.

И продължава: „Един ден ще напиша книга със заглавие „Единият изстрел“. Може пък да намерим държавата и тук да е стояла зад това… Но искам дебело да подчертая, че в следващите 50 години не смятам под никакъв предлог да се самоубивам. Ако са ме намерили в някоя вана самоубит заради депресия, натиск или нещо друго – няма да е вярно“.

Наред с познатите имена от родния ъндърграунд, станали жертва на своето „самозабравяне“, ярък спомен пазителят на Тато пази и за първото показно убийство на прехода – това на Стефан Мирославов-Крушата.

„Той беше вербуван от нашите служби и му се дадоха много големи правомощия. Службите си затваряха очите за това какво прави в замяна на това, която ни даваше. Но той мина всякакви граници. Ако нашите служби не бяха очистили Крушата, гарантирам, че щеше да стане още по-страшен и от Васил Илиев. Толкова нагло, безцеремонно, брутално ко*еле беше без капка жалост. Нашите го видяха, че се самозабрави. С един изстрел в движение беше убит“, разкрива за първи път Борислав.

Бившият служител на УБО си спомня знаменателна фраза на висш полицай, който все още е на работа в службите и сега. „Той ми каза така: „Бобка, работим толкова, колкото държавата ни казва и колкото държавата ни дава“.“

Заради всичко това, категоричен е Борислав, никога няма да хванат убийците нито на Васил Илиев, нито на Андрей Луканов.

„Не можеш да си представиш машината на държавния апарат на какво е способна. Сега прийомите и похватите са почти същите. Нарочваме те и ходи обяснявай, че нямаш сестра. Ще се появи девойка, която ще каже после, че е била изнасилена, ще ти обърне живота не на 360, а на 380 градуса. Ако пък си женен или имаш сериозна връзка, си още по-идеална мишена“, разкрива някои от похватите професионалният снайперист и каратист.

За да се намери слабото място на жертва, тайната четворка от държавната власт се събирала и обсъждала профила му.

„Такъв квартет винаги заседаваше в една стая. И се казваше – дай да видим слабите му места – жени, алкохол, наркотици, хазарт. Положителните му са тези и тези. Дай да видим как можем да го ликвидираме“, спомня си отлично мъжът и споделя една от любимите си фрази, които научили от Тодор Живков: „Една истина, която не е факт, не е истина“.

22 души била персоналната охрана на Тодор Живков. Храната на членовете, кандидат-членовете и министрите на Политбюро идвала от Враня. В стопанството се отглеждали елени, диви прасета и всякакво дивечово месо.

„Никой не влизаше вътре, ако не беше наш човек. На нас в началото ни се разгонваше фамилията по явочните квартири, когато имаше конференция. Там бяхме снайперисти. И до ден – днешен практиката съществува, макар и със сменени квартири, с цел да не се компрометират хората, които дълги години са били наши ятаци. Това са най-специфичните места, от които имаш директно наблюдение върху хората, които излизат от конгреса в НДК например. Живков имаше навика точно отпред да се прегърне и да се снима с Брежнев и Рижков. Това означаваше, че трябва да покрием всички прозорци. На входовете имаше старшинки и всеки, който влизаше в блока, се питаше къде и защо отива. Да не говорим, че предварително всички бандити се прибираха ден-два по-рано по домовете и си знаеха, че ще почиват. Това се казваше сигурност. И затова УБО беше управление на управленията и е обвито в мистерии и легенди. То беше държава в държавата. Никой нищо не знаеше за него, а беше всичко в държавата“, разкрива Борислав Даскалов.