Мъж спасил вълчица и малките й. След 4 г. съдбата отново ги срещнала

Тази удивителна история се случила на златотърсач в Аляска. Той вървял близо до реката, напълно погълнат от заниманието си, когато изведнъж забелязал вълк в някаква неестествена поза. Звярът го гледал гневно, но останал да лежи. Приближавайки се, мъжът осъзнал, че животното е попаднало в капан.

Кърмеща вълчица

При по-внимателно вглеждане вълкът се оказал вълчица. И очевидно тя трябвало да да бъде при малките си. Но все още не било ясно как да се измъкне животното от капана. Вълчицата ръмжала и нямало да допусне никого до себе си. Тогава мъжът решил да обиколи района, за да намери бебетата й.

Било ранна пролет, вълчите следи се виждали ясно в снега и човекът ги последвал. За щастие скоро успял да намери дупка. Малките били живи и много гладни. Човекът ги взел и се върнал при пленената вълчица.

Виждайки малките си, тя завила от радост и същевременно от тревога. Малките изтичали при майка си и започнаха да бозаят мляко с нетърпение.

Освобождение от железния плен

Мъжът на няколко пъти се опитал да се приближи, за да отвори капана. Но вълчицата не се доверила на човека, тя ръмжала и присвивала уши. Тогава той решил да я нахрани. След като изял няколко парчета месо, хищникът станал много по-благосклонен.

Човекът решил да пренощува точно тук. След като построил подслон за нощта, той веднага заспал.

На сутринта вълчетата го събудили, те все още били твърде малки, за да се страхуват от човека, и радостно душили всичко наоколо.

През целия следващ ден златотърсачът разговарял с вълчицата, играел си с малките, направил всичко, за да спечели доверието им. Иначе нямало как да се доближи до капана. На третия ден тя спряла да ръмжи на мъжа, тогава той решил, че е време да действа.

Мъжът бавно се приближил, протегнал отворената си ръка, вълчицата не реагирала с агресия. После сложил ръка на лапата й и бързо натиснал капана. Горкото животно извадило заседналата си лапа и побягнало. Лапата била много изтръпнала, била в кръв, но вълчицата не му позволила да я прегледа.

Оставало да се надява, че нищо сериозно не се е случило с лапата и тя ще може да се възстанови сама. Време било човекът да си тръгва, той вече бил прекарал толкова време край реката.

Съдбовна среща след години

Четири години по-късно, отново по тези места, човекът решил да се разходи, спомняйки си отдавнашната история. Изведнъж видял вълк. Вълкът размахал опашка. Да, това била тя!

Същата вълчица все още живеела на същото място. В гората имало още вълци, той ги чувал. Може би сред тях са били онези вече пораснали вълчета.