В договора на България с ЕС пише, че трябва да приемем еврото, но решението е необходимо да има широка обществена подкрепа, затова правителството забавя темпото, коментира премиерът Бойко Борисов в Брюксел.

„По финансовата рамка трябва да сме много предпазливи като говорим, защото 60 млрд. евро по-малко бюджет означава трудни преговори”, заяви министър-председателят пред медии преди началото на Европейския съвет.

На извънредното заседание в Брюксел държавните и правителствени ръководители на страните от ЕС предстои да обсъдят Многогодишната финансова рамка 2021-2027 г.

Премиерът Борисов акцентира върху кохезионната и общата селскостопанска политика, които са важни за България. Той изрази подкрепа за традиционните европейски политики, като същевременно посочи, че за да бъде конкурентоспособен ЕС на САЩ и Китай, е необходимо и отделянето средства за нови технологии. Българският министър-председател изтъкна и амбициите на ЕС в киберсигурността, общата европейска отбрана, включително и т. нар. „Зелена сделка”.

По отношение на подготовката на България да се присъедини към еврозоната, Борисов открои предимствата за страната ни.

„Искам национален консенсус и всички хора да разберат, че това е за доброто на държавата”, каза премиерът. „Ние като държава сме подписали договор с ЕС, където сме приели като ангажимент да приемем еврото. Такова решение не е правилно да се вземе от един човек, един министър и от една партия, ако щете, защото ще е за десетилетия. Затова просто малко забавяме темпото”.

Същевременно зам.-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис коментира пред БНР, че България най-вероятно ще се присъедини към валутния механизъм ERM II с няколко месеца по-късно от обявения срок в края на април.

По-рано през седмицата Домбровски е разговарял с финансовия министър Владислав Горанов.

„Следим развоя в България. Засега не съм имал възможност да обсъдя въпроса с премиера Бойко Борисов. Владислав Горанов ме увери, че всичко продължава и страната се подготвя за влизане в ERM II, може би не с първоначално поставената цел, края на април, а няколко месеца по-късно”.

По думите на еврокомисаря реално няма причина за отлагане. Той потвърди, че България ще влезе във валутния механизъм и в еврозоната с настоящия си валутен курс.

„Няма повод за притеснения нито за обезценка на спестяванията, нито от поскъпване на цените”, подчерта Домбровскис.

„От досегашната ни практика всички държави, които са се присъединявали към валутния механизъм с фиксирани валутни курсове, са приключвали процеса по влизането си в еврозоната именно с този фиксиран курс, независимо дали е ставало дума за валутен борд, или друг вид механизъм. Няма причина да се мисли, че при България събитията ще се стекат по различен начин”.

„България е първата държава, която работи по присъединяването към ERM II с условието за Банков съюз. Преди това такъв не беше създаден. От тази гледна точка – да, България е първата. Преди това обаче имаше много големи дискусии как изобщо да бъде организиран процесът по приемане на еврото в условия на съществуването на Банков съюз и решението беше да се изисква от страните да влизат в тясно сътрудничество с Европейската централна банка. За да се осигури равно третиране на държавите, страните – членки на валутния механизъм решиха да прилагат това решение при всички, които последват България по пътя към еврозоната. Както знаете, Хърватия също трябва да влезе в тясно сътрудничество, когато се присъедини към ERM II”, поясни Домбровскис.

„По отношение на валутния курс – логиката на Маастрихтските критерии е такава, че страните обвързват валутните си курсове с еврото и след това доказват макроикономическа стабилност. Ако посегнете към валутния курс, веднага нарушавате баланса и се проваляте в изпълнението на макроикономическите изисквания. Няма икономическа логика да се притискат страните да променят техните валутни курсове. За държавите, които имаха фиксирани валутни курсове или плаващ курс, но с много по-малък марж от плюс – минус 15%, беше разрешено да запазят установените в техните бордове до присъединяването към еврозоната. За България ще бъде същото. На страната ще ѝ бъде позволено да използва фиксирания курс, който действа в момента.”

„Както вече подчертах, задължение на държавата, която влиза в ERM II, е да поддържа курс, който не се колебае повече от плюс – минус 15%. Нищо не пречи на държавата да поддържа курс, при който има по-малко отклонение или фиксиран курс. Точно така се случи в балтийските държави. Естония и Литва имаха валутни бордове, в Латвия режимът бе друг, но много наподобяваше валутен борд. Казано по друг начин, плюс – минус 15% е ограничението, но всяка държава самостоятелно може да реши дали да има отклонение и дали да запази валутния си курс фиксиран”.

„Процедурите, с които България решава да влезе във валутния механизъм, са вътрешни въпроси за страната. По отношение на решението на парламента, бих казал, че то бе прието, за да предпази страната от една изключително невероятна ситуация”, коментира Домбровскис решението промяната на валутния курс на лева да става само с гласуване от Народното събрание.

„България пое няколко предварителни задължения. Изпълнението на някои от тях се наблюдава от Европейската комисия. Там нещата в общи линии се развиват много добре. Има и други, които се наблюдават от Европейската централна банка. Те са свързани с различни законови и технически промени, необходими за присъединяването към валутния механизъм. Говорим за промени, които са в унисон с изискванията на ЕЦБ, гарантиране на независимостта на БНБ и т.н. Спомняте си, че бяха направени оценки на качеството на активите и стрес – тестове в определени банки и две от тях имат нужда от рекапитализация. Доколкото ми е известно, всичко върви по план и не виждам причина за закъснения”, заяви Домбровскис.