От отговорите на НСО става ясно, че решението за охрана на Доган е взето на базата на информация на Военното и Външното разузнаване, които открили заплаха за почетния председател на ДПС както от територията на страната, така и извън нея.
В отговора се посочва:
Комисията безспорно е установила рискови заплахи, както от територията на България, така и такива, възникнали извън нея. Става въпрос за наличие на застрашеност от чужда държава. Това е наложило необходимостта от денонощна охрана на Ахмед Доган до настоящия момент.
От отговора става ясно също, че Доган се охранява едва от 2009 година, но не се дават друга информация, свързана с вида на охраната, защото така може да се улесни „планирането и извършването на опити за терористични действия или друго посегателство“.
Очаквано от службата отказват да дадат отговор за това каква е изразходваната сума за охраната на Доган, но посочват, че тя е многократно по-малка от сумарната сума за охрана на останалите лица, които имат право на НСО по закон – президент, председател на Народното събрание, премиер, вицепрезидент и главен прокурор.
Симеонов прави и коментар по отговорите, от който не става съвсем ясно дали вече е на позиция, че НСО трябва да охранява Доган. Самият той заявява, че общият размер на месечните разходи за охрана на почетния лидер на ДПС „нямат нищо общо с разпространяваните от медиите суми и са съизмерими с месечното възнаграждение на един телевизионен водещ от сутрешен блок или на началник отдел в държавно търговско дружество“.
И допълва, че Доган е охраняван по същия ред, по който са били охранявани и Лютви Местан, Румен Петков, Иван Искров, и др.
Неясно защо Симеонов прави аналогия с времето на социализма, когато десетки хиляди хора по политически причини са загубили живота си и са били репресирани, с новата история на страната след 1989 г., когато „не е допуснат случай на политическо убийство с изключение на убийството на Андрей Луканов по неизяснени политически или икономически причини“.
„Подобен случай не бива да се допуска днес, когато България вече е член на Европейския съюз, а не на Варшавския договор“, посочва двусмислено вицепремиерът и допълва, че ще продължи да се интересува от охраната на Доган.
Текстовете, които позволяват охраната на лица, които не са в активния политически живот на страната, бяха гласувани през 2014 г. Въпреки че по това време депутатите от Патриотичния фронт се изказват срещу тези промени и дават гласа си срещу тях, при окончателното гласуване на закона едва трима патриоти присъстват в зала. Двама от тях дават съгласието си за влизане на закона в сила, въпреки че в него вече е приет и текстът, срещу който са се обявили по-рано. Така на практика групата на ПФ „парафира“ възможността Ахмед Доган да има охрана от НСО с държавни пари.
