Нончо Воденичаров издъхна далеч от дома си – на остров Карамоан във Филипините по време на снимките на последния „Сървайвър” 4. Официалната версия бе масивен инфаркт. В родния му град Раднево обаче продължава да циркулира мълвата, че около последните му мигове има много скрити неща.
Приятели и съграждани на Нончо са убедени, че има нещо гнило в драматичната му гибел на брега на Тихия океан. Засекретени връзки с острова, оправдани с „лоши метеорологични условия”, направиха мистерията още по-голяма. Съгражданите на Нончо твърдят, че най-вероятно той е бил ухапан от морска змия, която местните на остров Карамоан наричат „цигало”.

Гадината щъкала навсякъде из плитчините около брега, често излизала и на сушата. Отровата й пък била десет пъти по-силна, отколкото на кобрите. „Цигало” имала малка глава и дребни зъби, затова ухапването приличало на убождане.
Според разследващите трагедията, тя настъпила след поредното състезание, включващо катерене по въже, което племето на 53-годишния кмет на Раднево изгубило. С последните си думи Воденичаров окуражил съотборниците си, след това се хванал за сърцето, паднал и се строполил на земята. Драмата се разиграла пред очите на сървайвърите и на екипа на шоуто, който включвал и двама лекари. Д-р Николай Ненков и филипинската му колежка Жаневиев Го се борили за живота на Нончо около 20 минути, но уви, не успели да го спасят.

В случай на смъртен случай при инцидент, близките на загиналия сървайвър трябвало да получат от застраховка „Живот” сумата от 1 млн. лв. Синът му Петър потърсил застрахователите, но уви!
Според причината за смъртта, вписана в смъртния акт на Нончо той е издъхнал от естествена смърт. В продължение на 24 часа телевизията мълча за трагичния инцидент, оправдавайки се, че не са съобщили веднага, тъй като искали първо да кажат на семейството му лично.
Съпродуцентът на „Сървайвър” Любо Нейков и тогавашната шефка на телевизията Вики Политова се отправили към Раднево, за да се срещнат с близките му – майка му Радка, сина му Петър и Диана – жената, с която живеел.

„Нончо Воденичаров е получил инфаркт. През нощта е направена аутопсия и е потвърдено, че масиран инфаркт е причината за неговата смърт. Станало е веднага след като е приключила една от игрите, след една почивка, в момента, в който е трябвало да се обявят победителите в играта. Той се е свлякъл от инфаркт. Лекарите в рамките на 30 секунди веднага са се качили на подиума, където са били всички участници, и са се борили за живота му 15-20 минути. За съжаление това не е могло по никакъв начин да се предвиди. На прегледите на кастинга е имал перфектни медицински резултати… Всеки ден на острова правилата на играта изискват по два пъти на ден преглед от лекар на всеки участник. Сутринта всички са били прегледани от медик, веднага след играта – също”, обявиха след смъртта му от Би Ти Ви.

Преди да замине за Филипините, Нончо подписал договор за участието си, дебел като тухла. Купил си два нови костюма за старта и по ирония на съдбата бил погребан в един от тях. Приятели на Нончо още недоумяват как продуцентите са направили компромис с 53-годишния мъж, който не бил в перфектна форма. Макар че спортувал, бил доста отслабнал и не се чувствал много добре. Воденичаров бил избран от над 25 000 кандидати да пробват силата и волята си в различни екстремни ситуации в риалити шоуто.
Още в първия ден от пристигането, екипът бил посрещнат от тайфун, а температурата достигала 35 градуса на сянка. Заради стихията, участниците и снимачния екип изчакали 5 дни в базовия лагер преди да започнат снимките. Жегата и влагата във въздуха обаче останали все така непоносими. Според медици, тежките климатични условия са се оказали фатални за сърцето на Нончо, който освен че не бил в първа младост, пиел, пушел и живеел под стрес.

Майка му Радка забранила да излъчват участието му в „Сървайвър”. Камерите на предаването заснели последните секунди от живота му. В крайна сметка, в битката за рейтинг и пари, моралът надделял. Продуцентите на риалити шоуто не уважили желанието й да изрежат кадрите с Нончо, но все пак взели решението да излъчат само епизодите, в които той е все още жив.
Малцина знаят, че в най-силните години на родното кино Нончо е бил сред първите щатни каскадьори у нас. Качил се за първи път на кон едва 4-годишен и това си останало най-голямата му страст. В средата на 70-те години заедно с Димитър Кехайов и полковник Петър Клявков, радневският кмет основавал каскадьорската трупа към Студията за игрални филми. „Бояна”. Снимал се в около 40 филма, сред които са култовите киноленти „Сбогом, Гринго”, „За един пробит долар” и „Мъжки времена”, които пълнеха кинозалите по времето на соца.

Именно Нончо се снимал в страшните каскади с коне в епичния „Хан Аспарух” на режисьора Людмил Стайков. В продължение на една година след финала на снимките, Воденичаров носел белег от конска подкова на едно от рамената си. А иначе след последния кадър от филма се отървал с две счупвания на ребра и безброй натъртвания, които били в реда на нещата за луди глави като него, пише „Уикенд“.

През годините освен каскадьор, певец и актьор е бил също и управител на бензиностанция, както и президент на футболния клуб „Миньор“ – Раднево. В последните години от живота си кметът-звезда се вписа ярко и в поп-фолк пространството. Той издаде няколко успешни албума като изпълнител. Направи незабравим дует освен със Силвия в превърналата се в шлагер песен „Малко по малко”, но пя и записа „Една любовна драма” с Ивайло Гюров. Нончо имаше дуетна изява и с ветерана на фолка Милко Калайджиев. С шлагерните си песни той печелеше не само нови и нови фенове, но успя да спечели и втори кметски мандат в Раднево със зашеметителните 72 % от гласовете при 59 на сто участие на радневци в кметските избори.
Източник: Хотарена