Бясна бургазлийка поиска винетки за столичани

„Такса на входа на София за автомобилите от провинцията поискаха през април столични бизнесмени.

Идеята им бе да се въведе винетка за колите, които не са със софийска регистрация, а мотивите, че така щял да се реши проблемът с трафика в столицата, а парите да се вложат в ремонт на улиците.

Когато прочетохме това бяхме много възмутени, но явно в идеята има резон и сега мислим, че всички коли със софийска регистрация трябва да си купят винетки за морето.

Колкото по-скъпи, толкова по-добре. Ако ще се делим на столица и провинция, то нека да е така!“ – пише 45-годишната счетоводителка от Бургас Катя Проданова до Бургасинфо.

„На мен ми омръзна през лятото да живея в лудница и безкрайни задръствания! Писна ми от нахакани семейства с лъскави коли, втора употреба, добре тунинговани и с нагли шофьори.

Столичани се познават навсякъде, няма нужда да гледаш номера на колата.

Натискат клаксони навсякъде, правят луди маневри, за да минат една броня напред в задръстването, карат на една боя разстояние, псуват другите пред децата си и се движат из града, сякаш им е бащиния!

Можеш да ги познаеш и в хипермаркетите. Няма други, които натоварват децата си с кални сандали и маратонки в количките, без да им пука, че после някой ще сложи хляба си в тази количка.

Дечицата са 5 – 8 годишни и съвсем спокойно могат да вървят на собствен ход! Няма други, които ровят по щандовете като в гардероба си, за да се сдобият с най-доброто парче шунка или сирене и да оставят след себе си пълен хаос. Няма други, чиито хлапета дърпат кутии със сладки и ги събарят на земята, а родителите им изобщо не се навеждат да вдигнат събореното.

Ние нямаме навика да се провикваме през целия магазин „Иванеееееее, луканка взе ли?“, но те имат. И понеже ходят на тумби, по две-три семейства, настъпва пълна олелия. И ние, „аборигените“ ги чакаме да отминат, за да си купим нещо. Но нахлуват нови и нови. Столичаните се познават и по музиката. Радиото им е надуто до дупка и все едно по улиците се движат подвижни дискотеки. Като паркират пред блока, в който или са на квартира, или на главата на далечни роднини се чува шум като при циганска сватба. Маанетата се леят от радиото, а на техния фон се чуват крясъци. Компанията е вилняла някъде до полунощ и дълго и напоително се сбогува поне 15 минути, викайки с цяло гърло. Други пък продължават и в квартирата и надуват музиката, пеейки на балкона. Почиват си хората. Какво им пука, че другите спят?

И на плажа ще ги познаете. Майките си чатят по телефона, бащите играят карти, рожбите тичат около хавлиите на хората, засипват ги с пясък и сладолед, хвърлят се в морето, пръскат наоколо като „Бай Ганьо в банята“, а при други семейства ехтят викове – „Моникааааааааа! Алекс, Ан-Мари! Дейвид, ела веднага тука, че ще ти пукна тиквата от бой“ . Край тях може да се „плажува“ само с тапи на ушите, или със солидна доза валериан. Ако седнеш да хапнеш в заведение край плажа, те пак са там. През три маси можеш да разбереш, че Кити не я пуснали в отпуск, че чушките на мама вървяли добре, че новата колежка била мацка без вкус и бутала на всеки, че конкуренцията взела сервиза на брадчеда и прочие и прочие. В същото време оставени на самотек деца се гонят из заведението, блъскат се в масите, разливат ти таратора, а някои безцеремонно бъркат в чинията ти с пържени картофи, налапват няколко и продължават да тичат, хвърляйки мазни салфетки по земята.

Нощем пък плажът е пълен със спринцовки, презервативи и всякакви столични битници, които си карат „яко на море“.
Спокойствие няма никъде. Ни денем, ни нощем, ни на плажа, ни в магазините, ни по улиците.
И ако някой каже, че туристите идват и оставят пари в общинския ни бюджет, жестоко се лъже. Хипермаркетие и МОЛ-овете си носят печалбата в чужбина. На повечето магазини централите са в София. Хотелите в голяма част на политици и софийски бизнесмени. Доста от плажовете също са взети под аренда от тях. Едни пари отиват при едни и същи хора, само че просто минават през нас. А едни туристи със самочувствие до небето ни подлудяват месеци наред.

Затова съм за такса „море“, която ще остане в общинския бюджет. И ще се използва потрошените улици и пътни знаци след нашествието на софиянци! За изпотъпканите градинки, смачканите цветя, счупените пейки и изпокъсаните ни нерви.
Най-добрият град за живеене сме и искаме да останем такъв.
И молим пришълците да не се държат като селяндури! Да не куфеят и вият на наш гръб.
Ако и в София са такива, жалко за България!
Ако само тук се държат така, пак жалко!“