Писателят Христо Красин е роден и израсъл в Родопите. Живее в Ардино, родителите му са от Смолян. Завършил е славянска филология в Софийския университет. Бил е кореспондент и сътрудник на периодични издания, пише „Марица“.

Притежава ценни старинни ръкописи. Бил е първоизвор за сюжетите на доста разкази на Николай Хайтов. През бурния си живот е сменил много професии – иманяр, читалищен секретар, учител, строител. Автор е на книгите „Среднощен косач“, „Люта вода“, „8,8 по Рихтер“, „Съкровищата на Вълчан войвода“ и „Вълчан войвода и златото на Рим“, „Вълчан войвода и диамантите на султана“. Работи върху четвъртата част на четирилогията и завършва книга с условно заглавие „Приют за мръсници“.

Ето какво разказва Христо Красин. – И третата книга от поредицата за Вълчан войвода се чете на един дъх. Реални ли са историята за диамантите и хайдушкото посещение в двореца на султан Селим Трети? – Разказваният сюжет е повече от реален! През 18-и век османският пътешественик, алианинът Челик баба, пътува из Балканите и описва впечатленията си в записки, озаглавени „Какво видях из нашите румелийски земи“. В тях последователят на пророк Али разказва и за Вълчан войвода и неговата неуспешна мисия в султанския дворец Чанак кале, на брега на Дарданела. Части от този пътепис са публикувани в списание „Икдъм“ през 1924 година от професор Неджиб Асъм бей, който преподава „Османска литература“ и „История на Османската държава“ в Истанбулски университет. Войводата се е надявал, че при успешен контакт със султан Селим Трети той ще успее да го убеди да освободи части от румелийските територии на империята. А там българският народ да възстанови държавата си, като независима или като васална. И Вълчан, както и редица други тогавашни войводи, вярвали наивно, че могат да постигнат безкръвно свобода за родината си или някаква форма на по-свободно съществуване на народа, различна от робството.

Той вярвал, че с връщането на случайно попадналите в четата диаманти и с добавка от още злато падишахът ще склони да изпълни молбата му. След като този патриотичен замисъл, свързан с Високата порта, се проваля, войводата възнамерява да осъществи подобна мисия при тогавашният руски цар Александър І Благородни. – Вие сте от малцината, които са виждали истинските записки на поп Мартин. Къде е оригиналът сега? – Оригиналният дневник на отец Мартин сме виждали и докосвали само дядо Матей от Троян и аз! Старецът Матей го открива в пещера до едно от Вълчановите съкровища в покрайнините на градчето. И върху входа на тази пещера находчивият старец построява новата си къща. Аз съм му гостувал няколко пъти, влизал съм в пещерата през избата на къщата. А когато имах нужда, старецът ми подаряваше по някоя пендара. В дома на дядо Матей видях и оригиналния дневник. Ала стана така, че при поредното ми гостуване в Троян си тръгнах със записките на поп Мартин в среднощни доби. Случая съм описал в книгата си „Съкровищата на Вълчан войвода“.

След като се прибрах в дома си в Родопите, нещо настойчиво ми подсказваше, че трябва непременно да направя препис на този дневник. Това и сторих! Скрих двата документа на две различни места. По време на мое отсъствие някакви милиционери в униформи на сержанти ме търсили и постояли в моя етаж на къщата. Бръкнах в тайниците за двата документа, оригинал и препис от отец Мартин, ала оригинала го нямаше! Успокояваше ме единствено мисълта, че приключвайки преписа, в оригиналния дневник от заешка кожа изтрих или видоизмених наименования на местности и знаци… Така направеният от мен препис остана единственият истински, верен документ, макар и препис.

А фактическият оригинал стана негоден за ползване. Ала фалшивите униформени милиционери, всъщност действащи офицери от Държавна сигурност, не знаеха това… – Ще бъдат ли открити някога най-ценните скрити съкровища на Вълчан войвода? – За съкровищата на Вълчан и четата му се говори като за легенди, но всъщност те са реално съществуващи „имания“, както се изразява народът. Повечето от тях аз съм открил, видял и частично консервирал. А за останалите имам точни описания в записките на отец Мартин! Когато дойде това време, ще покажа на отговорните институции златни съкровища с над 111 тона златен метал. По мои груби изчисления скритите съкровища на Вълчан и четата му възлизат общо на 364 тона злато. – Според криминалисти, иманяри у нас търсят 30 римски банки, разположени в скривалища главно покрай стари пътища. – Българските криминалисти, специализирани в иманярството, нещо са се объркали! На територията на днешна България реално има общо 7 римски банки-пещери! Три от тях вече са открити. Една от трите открива самият Вълчан с четата си. Така хайдутинът, заравял ограбени от поробителите съкровища, без да иска, се превръща в иманяр. По едно старо описание войводите Вълчан,

Стоян Алтън и отец Мартин попадат на една от седемте римски съкровищници. Виждат складираните тонове от златни слитъци с печата на „Ромул и Рем“ и без да вземат нищо, отново запечатват „банката“!

Този случай подробно съм описал в книгата си „Вълчан войвода и златото на Рим“! – Знае ли се колко приблизително са иманярите у нас? – Според опитни криминалисти към 2008-2009 г. иманярите в България са към 50 хиляди души. В началото на така нареченият „преход“/1990 г./ са били към 5000 души. Или за двадесетина години армията от иманяри се е увеличила десетина пъти.

– Действа ли все още иманярска мафия у нас? – Иманярската мафия у нас не е спирала! Нейна интересна особеност е, че там участват сравнително интелигентни хора, а не само обикновени копачи. Над 90% от откриваните артефакти се пласират в чужбина. – Как Вие самият не се изкушихте да забогатеете с толкова натрупан опит и знание за скрити ценности?

– Въпрос на морал! Аз много отдавна съм богат. Споменах в цифри каква част от съкровищата на Вълчан съм намерил… Да не говорим за другите иманета из България, на които съм се натъквал! Но моят подход винаги е бил следният: намирам, описвам и консервирам на място! Никога не вземам съкровището или не го местя. Оставям си го там, където някога е сложено! Не ме е блазнил луксът, камо ли пък да парадирам с богатства. Дядо ми казваше: Синко, и хазна да си имал, в гроба ти и стотинка няма да ти сложат.

Пък и да ти сложат, каква полза! – Истина или легенда е „вечната отрова”, която пази съкровищата? – Това е сериозна и дълга тема. Ала накратко – няма “вечна отрова“ – това са измислици на развинтена иманярска фантазия. При всеки случай на заравяне на съкровище си има индивидуална форма на организация на защитата му. В хилядолетията на траките опазването на съкровищата се е организирало по един начин. Във времената на Римската империя се е подхождало по друг начин, а във Византия – по трети! Хайдушките и войнишките съкровища са се опазвали по четвърти, пети и шести начин. В различните епохи се е подхождало с различни философии и практики. – Коя кауза днес може да обедини и вдъхнови българите? – Българинът винаги се е просълзявал при мисълта за България, за Родината. Каузата, която отново ще обедини народа ни, е каузата България.