“Не може да казва вицепремиерът Красимир Каракачанов, че циганите са станали нагли. Циганин съм. С какво съм нагъл? Че си плащам всичко ли?”

Това ме пита 40-годишният Стефан от старозагорския ромски квартал “Лозенец”. Показва ми как на 16 януари е платил 22 лева за вода и 160 лева за ток.

“Ако не ги плащам, ще ми ги спрат. Как децата ми ще са без светло и топло?“ Обяснява ми, че е мит, че циганите се облагодетелстват от държавата и че са на социални помощи. Малко са и хората на неговата възраст в квартала с повече от две деца, пише Actualno.

“Тези две момчета от Войводиново не са представителна извадка за циганския етнос. Защо по медиите показват само лоши неща? Защо ни ги втълпяват? Незаконни постройки има и в села, където няма цигани“, възмущава се той. Не оправдава и не защитава хората, построили къщите си без да се съобразяват със законовите положения. Родът на Стефан е известен в старозагорското гето като Каракачановите. Прадедите му са дошли от турския град Текирдаг между двете световни войни, разказвал дядо му, който като 6-7-годишно момче се загубил, докато събирал дърва с леля си. В гората го намерили каракачани и го прибрали, заради тази случка и ги наричат Каракачанови.

„Представата на обществото е, че циганинът е човек с каруца и кон, но не всички сме такива. Много малко хора в квартала все още имат коне“, казва Стефан. Какво е обяснението му за тази представа? „Все още продължаваме да сме в това проклятие неграмотността. Само образованието е начин за неговото преодоляване“, категоричен е домакинът ми, който е със средно образование. Има диплома за средно професионално образование, но казва, че като шивач трудно ще изхранва семейството си. Само кърпи чорапите им. Свири на китара и печели като музикант на свободна практика – по сватби и заведения из цялата страна и в чужбина. Брат му Ангел Демирев е част от старозагорската рок група Perfect Stranger, известна не само в Града на липите.

Родителите им говорели на четиримата си синове и дъщеря си само на български език. А техните деца не говорят цигански. „Мама и татко ни показаха, че за да има циганинът позиция, да е някакъв плюс за обществото, основата е българският език“, разказва той. Според него като говори на български от малко, детето мисли различно.“Като пораснат, ако искат да научат цигански.“ Обяснява, че с Мария не пускат децата си навътре в квартала. Това не е ли изолация? „Изолация е, за която не съжалявам. Това е самоизолация. Така сме решили“.

Мария се чуди, че все още има българи, които заплашват децата си с репликата „Стой мирно, че ще те дам на този циганин!“. „Аз пък се чудя как циганин казва на българин „гяур“. А дори не знае значението на думата“, допълва мъжът ѝ.

Стефан ми обяснява, че 80% от циганския етнос в гетото са евангелисти, християни. „Как може християнин да каже на християнин неверник?“, възмущава се той.Двамата са женени от 20 години. 14-годишната им дъщеря Деамира е осмокласничка в Търговската гимназия в Стара Загора, а синът им Харалампи е третокласник в музикалното училище, свири на кларинет. До 7-и клас Деа учи в Средно училище “Максим Горки”, но с още едно дете от квартала влизат там с протекции. С въвеждането на районирането при записването в първи клас трудно прокараната пътека за интеграция на ромските деца в училища извън основното и средното в “Лозенец” отново е затворена.Според Стефан проблемът с интеграцията трудно ще се реши. До 1989-а всеки в квартала имал работа, който не работел, го подигравали, че е некадърен. Но във военната книжка на баща му пишело, че е циганин. “Всички сме виновни, че интеграцията не се случи. Голяма част от парите за нея потънаха и в джобовете на наши хора”, разсъждава на глас той.

“Проблем е и ценностната система, която тръгва от семейството”, казва той. Много роми казват на децата си, че трябва да работят и да успеят, за да забогатеят. “Това му е втълпено и той няма как да разбере, че ако децата му учат, ще станат хора.” В училища и детски градини пък разделят децата, има си паралелки и групи за българи и други за цигани и турци. “А уж се работи за интеграция… Главното е образованието. Ако не е грамотен, мястото на циганина е отзад на боклукчийската кола, а на циганката – да мете на улицата”, разпалено обяснява той. И допълва, че като отидат с Мария в “Социално подпомагане” да подават документи за детски, “се намразвам, че съм циганин. Повръща ми се. Отчайвам се. 15-годишна бременна и с малко дете, а не може да си напише името… Отвратително коравосърдечен съм в такива случаи“.Има ли начин да се преодолее проблемът с раждането на деца от деца и създаването на семейства в ранна възраст? В една част от квартала това е преодоляно, обясняват Мария и Стефан.

“Това обаче няма да ни направи равнопоставени на българите. Само образованието”, категоричен е той и казва, че му се иска един ден като влезе в аптека, един от четирима фармацевти да е циганин или циганка.

Ще разрешат ли на дъщеря си да продължи да учи в университет, след като няма да е близо до тях?

“Няма проблем. Подкрепяме я, дори ако реши да иде да учи в Япония. Задължително трябва да учи след гимназията. Готов съм на всичко. Дори да бъркам по кошовете, само децата ми да учат”, категоричен е Стефан. С Мария се надяват, че за все повече цигани ще бъде важно, като са създали деца, да ги изучат, за да могат да поемат пътя си в обществото и да се оправят с живота. И най-сетне да се премахне от циганския етнос проклятието неграмотност.

Автор: Анжелина Велчева