Петър Дойчев вече не е между живите. С тъжната вест за доайена на туризма в България се разпространи с искрени съболезнования на роднини, приятели и колеги.

Дойчев живееше сам в жилището си в софийската „Младост” и макар че вече на 94 г., четеше, гледаше телевизия, слушаше радио и музика (имаше и грамофонни плочи), и пишеше.

Какво още да кажем за Петър Дойчев? Той е кавалер на ордена „Стара планина”-първа степен и има голям принос в изграждането, развитието и управлението на големите туристически комплекси по Черноморието, както и в обучението и подготовката на кадри за туризма, пише Флагман.бг.

Ето какво разказваше приживе той за Слънчев бряг и Несебър.

Навлизане в международния туризъм. Слънчев бряг – началото през 1957 и преди това…, 30 юни 1958 г.

Няма да е излишно да си припомним не само първата, но и следващите стъпки, които превръщат местността “Слънчев бряг” край Несебър в курорт с международна известност. Постановление №120/30.06.1958 на Министерския съвет е своеобразната първа стъпка за построяване на хотели и ресторанти в летовищата и край Несебър.

С постановлението Министерския съвет постановява на Министерството на търговията да построи летовище с окло 2150 легла, ресторанти и други сгради в местността  “Слънчев бряг” и “Дюните” /”Квартала”/ край Несебър.

В ПМС №120 се оказва и срока за въвеждане в експлоатация на летовището – второто 3-месечие на 1959 г., като за този период да се усвоят 3 000 000 лв.

Какво си спомня за първите стъпки на “Слънчев бряг”?

“През 1957 г. бе замислено да се изгради втори курортен комплекс в района на широкия залив между нос “Емине” и Созопол, където са разположени Бургас, Поморие и Несебър. Решено бе да се застрои районът на север непосредствено до полуостровния Несебър.

Населението не тачеше много този район, може би поради това, че бе осеян от движещи се дюни с незначителна и неугледна крайбрежна растителност, а тя се оказа всъщност много ценна.

Този бряг беше изоставен дори от рибарите, които не го ползваха да вадят лодките си при завръщане от морето, което често бушува и залива плажа.

На 30 юни 1958 г. правителството прие постановление № 120 за изграждането на курортна база за международен туризъм с 2100 легла.

Това решение е взето въз основа на проучването на авторитетна комисия, която установява, че южната част на нашето Черноморско крайбрежие предлага най-благоприятни условия за летуване и морелечение.

Тази констатация се обуславя от географските и климатичните особености на морския бряг на юг от нос “Емине”. Налице е дълбоко врязан тих и спокоен залив с широка плажна ивица от 30 до 60 м, уникални пясъчни дюни, плитко море на стотици метри от брега, благоприятна температура на въздуха и водата, която е кристално чиста, както и на богатите с плодове и зеленчуци околности.

Към това се прибавя близостта на Несебър, град с хилядолетна история, забележителни паметници на културата и неповторима крайбрежна романтика.
Несебърчани посадиха тополите

На мястото, определено да започне първият етап на строителството, заварихме млада тополова гора. Старите гъркини от Несебър – район, населен от векове с гърци – неведнъж ми казваха: „Момче, това е “Царската гора!“.

Откъде идваше това наименование?

Цар Фердинанд решил да построи втори дворец край морето като Евксиноград. Той помолил кмета на Несебър да залесят района. Така тополите били посадени от жителите на Несебър.

Дворец не построили, защото Народното събрание отказало да гласува средства. Така идеята на царя не се осъществила, но останала гората, в която бе изградена първата част на курорта „Слънчев бряг“.

По това време Несебър бе западнал, беден градец, чието население се препитаваше главно от риболов, който, както знаем, е късмет. Въпреки че тогава Черно море беше богато на риба.

Малките околни лозя не давали богата реколта. Често през зимата силното морско вълнение заливала ивицата, свързваща полуострова със сушата, и така се изолираше Несебър.

А през лятото самият град беше обитаван главно от стари сакати и болни хора, които идваха на околните плажове да търсят изцеление на болките си от слънцето.Там ние, учениците от Бургас, отивахме да играем, като си представяхме, че сме герои от филми като „Гунга Дин“ и „Крепостта на мъртвите“.

За това, че мястото беше лековито, си спомням как посред нашите игри често чувахме някой да хвърля бастуна си и да се провиква: „Ура, проходих!“. Благотворните слънчеви лъчи помагаха за възстановяване на костите.

На мен бе възложено да разведа ръководителите на младежкия туризъм по нашия морски бряг и да им покажа мястото, където много скоро започна да се изгражда кк “Слънчев бряг“. Още повече, че оттогава този нов курорт се сочеше като място за почивка на младежта и децата поради това, че брегът бе плитък и малко залесен и не отговаряше за по-възрастни туристи.

Пътувахме с автобус по пътя от Варна до Слънчев бряг, който тогава не беше добър и минаваше през село Дюлево. Но при пресичането на трите разклонения на Балкана, които слизат към морето, гостите се възхищаваха от прекрасната природа.

По това време на този морски бряг имаше само една дървена барака. Там се беше заселил международен студентски лагер на който идваха главно студенти от Полша и Германия. В бараката се помещаваше кухнята на лагера с два казана, отпред с голям навес за столова и наблизо едно волейболно игрище, това беше целият лагер.

Младежите спяха в алпийски палатки. Заварих почерняла от слънцето полска група. Младежите изказваха задоволството си от прекарването тук и особено от вкусната хранa – много зеленчуци и плодове, българска мусака, кебапчета и вкусна градинарска супа.

Нямаше много удобства, дори водата за пиене се носеше с бъчонки. Но студентите бяха доволни, дори и без осветление. Те непрекъснато повтаряха: „Тук ще имате голям успех. Тук ще израсне голям и много търсен курорт.

На това място днес се намира хотел „Родопа“, който първоначално беше общежитие. Наблизо са и хотелите „Карлово“, „Калофер“ и ресторант „Ропотамо“.

Създадената нова строителна организация на самия курорт имаше план за етапно ежегодно строителство, за да се изгради до 1974 година най-големият морски туристически комплекс у нас, със 113 хотела с над 26 000 места, вили, къмпинги, над 130 ресторанта, заведения за забавления, нощни клубове, барчета, сладкарници и необходимата за обслужването на туристите инфраструктура.

На някогашния запустял бряг израснаха първите хотели в сегашната централна зона. Осигурено бе водоснабдяване, появиха се озеленени алеи и асфалтови пътища и на 8 юни – точно една година след решението на правителството – комплексът прие първите туристи от Чехословакия.

В летописната книга на „Слънчев бряг” е записано името на първия турист в комплекса – чехословашкия гражданин Вашек Силвестър от град Острава.

За по-ефективно строителство

Първоначалната концепция за изграждането на „Слънчев бряг” беше същата като тази за „Златни пясъци“. Хотелите бяха от три до четири етажа най-много. Но когато през 1960 г. започна израждането на първия 10-етажен хотел, стана ясно, че високият строеж е по-ефективен.

Главният архитект на кк „Слънчев бряг” Никола Николов и неговият колектив изградиха така хотел „Глобус“, след което получиха авторското право за цялостното изграждане на кк „Слънчев бряг“. Без подписа на арх. Николов нищо не можеше да се построи или промени в курорта. Така в кк „Слънчев бряг“ започнаха да се пускат в експлоатация хотел след хотел и ресторанти отделно от хотелите.

Тук искам да спомена заслугата на проектантите на „Слънчев бряг”, които не забравиха нашата национална архитектура, умело вплетена в някои сгради. Например хотел „Тракия“ е изграден в чист стил на стара българска къща с голям двор и огнище в него. Ако посетим хотелите „Созопол“ и „Месемврия“, ще видим типичните за старите къщи в района вътрешни дворове.

Успоредно с това започна усилено изграждане на суперструктурата на комплекса, който днес предлага за любителите на различните видове спортове тенис кортове, баскетболни и волейболни игрища, миниголф, велосипеди, както и гребни и платноходни лодки, скутери, водни ски, водни колела, воден парашут и др.

Създадена е конна база с добре обяздени коне и подготвени инструктори по езда. Организират се екскурзии по земя, море и въздух из вътрешността на страната и интересните туристически обекти в близките страни.

Голямо предимство за желаещите да почиват в „Слънчев бряг“ е това, че могат да пътуват със самолет, с влак, с автобуси, леки автомобили, както и с кораби по море. Изграденото голямо международно летище до Бургас, на 30 минути с кола от „Слънчев бряг“, приема директно самолети от цял свят.

Като се ровя из спомените и сега виждам как всички, не само колегите от туризма, но всички хора по море, във въздуха и на земята, с ентусиазъм вършеха работата си, стараеха се да бъдат дружелюбни към гостите, да им осигурят добри възможности за почивка и да спечелим нови добри приятели на България.

Смятам, че този пример нашите приемници трябва добре да запомнят. Лесно се работи, когато е изградена вече добре уредена материална база и могат да се предложат разнообразни възможности за почивка и забавления.

Всяко начало е трудно 

Естествено, имаше трудности и в изграждането на „Слънчев бряг“. Но те се преодоляваха с ентусиазъм. “Слънчев бряг“ бе определен за курорт с деца, затова още в началото започнаха да се изграждат детски площадки, а впоследствие и детски градини с гувернантки, владеещи чужди езици, които се грижеха добре за децата на чуждестранните туристи.

Впрочем, създадоха се и детски градини за работещите в курорта.

Наистина началото на „Слънчев бряг“ също беше свързано с много романтика и ентусиазъм, с голямо желание за изява и конкуренция, за да се наложи курортът на международния туристически пазар, което и стана.

От нас зависи сега при новите условия на пазарна икономика да се развие по-нататък и по-ефективно това начало, а и новите собственици след приватизацията се включиха активно в реконструкцията и модернизацията на обектите и строеж на нови хотели”.