Днес в рубриката „Говори с Ива“ на предаването „Събуди се“ по Нова ТВ, говори Владимир Данаилов – син на големия български актьор Стефан Данаилов и актрисата Ирен Кривошиева.

През годините много се изписа за отношенията между тях, особено след участието на Влади и майка му в Биг Брадър 2012 г.

Сега обаче виждаме един много пораснал, много скромен и обран Владимир Данаилов, който без притеснения и с любов говори за баща си и майка си.

„Искам хората да си ме представят като добър човек и това да е реално нещо. Каквото искат да си мислят. Но не искам да обиждам вече никой. Много хора обиждах“, признава Влади.

Той разказва, че вече е втора година студент по медицина в САЩ. През 2009 г. е завършил Икономика, но решил да се ориентира към докторската професия след излизането си от Биг Брадър, когато работил като масажист. Тогава се срещнал с болни хора, на които помагал с лечебен масаж и осъзнал, че иска да се занимава с още по-болни хора, да прави нещо още по-трудно. Върнал се в училище. Държал изпит и бил приет да учи медицина в Хънтингтън, Западна Вирджиния.

Вече е женен.

„Жена ми е преподавател в градина за 2-годишни дечица. Сега следващият въпрос е за деца. Тя е осиновена и винаги сме мислили да осиновим, сега мислим да направим.“

На въпроса за какво съжалява, Владимир Данаилов е категоричен:

„Съжалявам, че не слушам баща ми. Най-ценният урок е да слушаш баща си. Много е добре да се слушат родителите.“

Влади казва, че детството му е било хубаво, сладко. Имали са много трудности в началото, когато заминават с майка му за Америка, били са много бедни. Но се възхищава на майка си, затова че от звезда е отишла и е започнала от началото в САЩ и е работила много.

„Майка ми винаги е говорила най-добрите неща за баща ми, казва младежът, „Тя ми е разказвла, че са се срещнали на филм и е станало бебе. Винаги е казвала, че баща ми е велик и добър. Не съм бил наранен от него и нейна е заслугата до голяма степен.“

Спомня си, че Стефан Данаилов се е появил в живота му още в самото начало, но винаги е бил много зает. Колкото може, е бил част от живота му и на рождени дни винаги са били заедно.

„Аз без Стефан Данаилов и майка ми съм никой“, заяви Владимир, „Нашите отношения винаги са били добри“.

Признава все пак, че са имали някои проблеми заради Биг Брадър, когато Влади не е казал на баща си, че ще участва.

Синът на актьора си спомня, че най-горд е бил, когато е разбрал кой е баща му, а на 16-годшна възраст публично е застанал до него.

Относно отношенията със съпругата на Стефан Данаилов – Мария, Влади казва:

„Умно е да се каже истината. Това е добър мит, че не сме се познавали с Мария. Всичко е било добре между нас. Най-големият мит е, че не сме се разбирали. Тя се е справила с това, че съществувам. Ние никога не сме имали лоши отношения, само след Биг Брадър.“

Сега Владимир е в България за повече време и е присъствал на премиерата на „Актрисата“ – представление, в което баща му отново се връща на сцената след 5 години отсъствие поради здравословни проблеми.

„Много е хубаво да го видиш там, най-големият му успех е, че през цялото време е на земята, винаги истински, говори точни неща. Самата слава е голяма работа, но да си държиш сърцето и добротата…“

Баща и син сега се чуват всеки ден, радват се един на друг, много си говорят за живота, за медицината, за болести, за това какво е този живот.

„Далеч съм и ми е гадно, че не мога да съм до него. Той е силен. Просто тялото му…, но това е част от живота“, признава Владимир.

След 10 години Владимир Данаилов вижда себе си по-нормален и по-добър, лекар, може би вече втора година, с деца.

Майка си Ирен Кривошиева след 10 години си представя още по-млада.

А баща си Стефан Данаилов вижда жив, здрав и благ.

Защото ме научи да тичам, да танцувам, да се смея! Защото ме научи да обичам, да мечтая и да пея!
Едно писмо до теб, тате, защото ме научи да живея!

В началото на всяка година си спомняме за хората, които вече ги няма. И за тези, които все още са с нас. Спомням си за теб, тате!
Ти си бил до мен при първите ми стъпки. Аз не помня, но ти благодаря!
Ти си бил до мен при първите ми думички. Аз не помня, но ти благодаря!
Ти си бил до мен при първото ми паднало зъбче. Аз не помня, но ти благодаря!

Ти си бил до мен на първите ми празници. Аз не помня, но ти благодаря!
Ти си бил до мен при първите ми сълзи и разочарования. Аз не помня, но ти благодаря!

Ти беше до мен, когато се учех да стъпвам смело и уверено по неравния път на живота. Ти ми показваше какво е достойнство и смелост. Аз помня и ти благодаря!

Ти беше до мен, когато се подхлъзвах и падах. Ти ми показваше как да се изправя и да продължа, въпреки страха и неувереността. Аз помня и ти благодаря!

Ти беше до мен, когато се учех да обичам. Ти ми показваше как да обичам себе си и другите, как да обичам живота. Аз помня и ти благодаря!
Ти беше до мен, когато сърцето ми изпитваше страдание и болка. Ти ми показваше как да запазя себе си въпреки тях. Аз помня и ти благодаря!
Ти беше до мен, когато се учех да мечтая. Ти ми показваше как да вярвам в гласа на сърцето си и да се вслушвам в него. Аз помня и ти благодаря!
Ти си до мен всеки път, когато с думите и делата си се стремя да съм достоен и добър човек. Всеки път, когато защитавам себе си и тези, които обичам. Всеки път, когато се боря да живея истински и правилно. Аз те нося в себе си и ти благодаря!

Ти си до мен всеки път, когато поглеждам назад и си припомням уроците на миналото. Всеки път, когато се уча да прощавам своите и чуждите грешки. Всеки път, когато избирам вчерашните неуспехи да се превърнат в днешни поуки, а не в утрешни окови. Аз те нося в себе си и ти благодаря!
Ти си до мен всеки път, когато се наслаждавам на настоящето и усещам благодарността да изпълва сърцето ми. Всеки път, когато виждам това, което имам, а не това, което нямам. Всеки път, когато усещам, че дишам, че живея. Аз те нося в себе си и ти благодаря!

Ти си до мен всеки път, когато впервам поглед в бъдещето и то ми изглежда прекрасно и пълно с вълшебства. Всеки път, когато давам простор на копнежите си да летят. Всеки път, когато давам свобода на сърцето си да мечтае. Аз те нося в себе си и ти благодаря!

Ти си до мен всеки път, когато чуя нашата песен и в нея открия теб. Всеки път, когато изпратя залеза и в него открия теб. Всеки път, когато срещна очите си в огледалото и в тях открия теб. Аз те нося в себе си и ти благодаря!

Благодаря ти, тате!
Посвещава се на баща ми, арх. Георги Лабов.

Автор: Гергана Лабова
Снимка-бгспомен

Животът постоянно е стресов. Необходимо е да работим, да се грижим за децата си, да пазаруваме, готвим, да решаваме проблеми – списъка е всеизвестно дълъг.

С всички тези неща, които непрекъснато искат нашето внимание, е трудно да се съсредоточим над нещата, които наистина имат смисъл. Казват, че живота е пътешествие, но ако го посрещнем със затворени очи, пристигаме на терминала преди да сме го осъзнали.

Историята, която ще разкажем се появи наскоро в мрежата

Не знаем кой се крие зад тези думи, но вярваме, че те трябва да се чуят. Прочетете текста, който следва. Надяваме се, че ще Ви даде нова перспектива, за това което действително има смисъл.

Жена седнала до мъж на пейка до детска площадка. „Това е моят син”, казала тя, сочейки момченце с червена блуза, което си играело на пързалката.

„Той е добро дете.” отговорил мъжът. „Момичето на колелото е дъщеря ми, тя носи бяла рокля.”

Веднага след това мъжът погледнал часовникът си и казал на дъщеря си: „Какво ще кажеш Мелиса, да си тръгваме ли?”

Дъщеря му отговорила: „Само още пет минутки. Моля те, само още пет минутки?”

Бащата кимнал и Мелиса продължала да кара. Няколко минути по-късно баща отново извикал „Тръгваме ли Мелиса?”

„Още пет минути тате. Още пет минути.” Мъжът се усмихнал „Добре.”

„Леле, много търпелив баща сте”, казала жената, която стояла до него.

Мъжът се усмихнал. „Нейния по-голям брат Томи беше убит от пиян шофьор миналата година точно тук докато караше велосипеда си. Не прекарвах достатъчно време с Томи, но сега бих дал всичко за пет минути с него!”

„Обещах си, че никога няма да направя същата грешка с Мелиса. Тя си мисли, че й се дават още пет минути за игра. Но истината е, че аз получавам още пет минути, за да я гледам как кара колело.”

В живота трябва да имаш приоритети и не забравяйте да изберете правилните. Дайте на близките си още пет минути от времето си. Използвайте всичкото време, което имате, за нещата, които наистина имат значение.

Двойка от чешкия град Миловице, който е близо до Прага, вече имала един син, когато 23-годишната Александра Кинова разбрала, че пак е бременна.

Съпрузите научили, че ще имат повече от едно дете, но още не знаели „колко повече“ от едно…

Интересното е, че в семействата и на двамата родители се били раждали близнаци и те предполагали, че може да се окажат продължители на „семейната традиция“. И да си създадат своя собствена традиция!

Първи ултразвук

На първия ултразвук им казали, че децата ще са повече от едно. Те вече се подготвяли морално за две или три. Но имали едно наум, че може и да не бъде точно така.

Невероятни новини

Лекарят повикал Александра за повторна диагностика, за да уточни количеството ембриони. Това, което младите влюбени узнали, надминало и най-смелите им мечти.

Три, четири?

Уточнението показало, че Александра износва четири бебета. След няколко седмици открили, че ще имат пет дечица. „Когато, най-накрая, открихме петата глава, започнах да плача“.

Поява на бял свят

Когато дошло времето за раждане, лекарите се погрижили за това всичко да премине гладко, затова персоналът наброявал 40 човека.

На бял свят се появили 4 момчета и 1 момиченце. Нарекли ги Даниел, Майкъл, Алекс и Мартин, а девойката – Тереза. Това е първият случай на естествено зачеване на петима близнаци в Чехия.

В Чехия се води статистика от 1949 година и за това време не се е споменавал нито един случай на петзнаци. Петзнаци се раждат веднъж на 480 години. Децата се оказали здрави и сега в мрежата се появяват снимки как растат всеки ден.

Шансът да се заченат петима близнаци е един на 47 милиона!

Всички се опитват да помагат на младото семейство, кой с каквото може. Хората изпращат детски вещи, пари и подаръци. Властите на град Миловице подарили на семейството апартамент.

Нима не е прекрасно това семейство?