Близки на починалото след стоматологична операция дете излизат на протест: Аз съм Ангел

Близки на 6-годишното дете от Белащица, което почина след стоматологична операция на 4 април в Пловдив, организират протест под мотото „Аз съм Ангел“. Той ще се състои на 3 май т. г. пред клиника „Медикус алфа“, където е извършена интервенцията.

„Нека сме единни! Жоро и Меги, с вас сме, не сте сами!“, обръщат се организаторите към родителите на момчето Георги и Магдалена Райчеви.

Вчера майката и бащата на Ангел разказаха, че са избрали тази клиника, защото другаде отказвали да лекуват детето, което имало пулпити. По думите им не е направена предварителна консултация с анестезиолог, а упойката е продължила 4 часа, без да им е обяснено защо. След това детето било изкарано на ръце от операционната, дишало тежко.

„Докторът каза, че нищо му няма. Каза да стоим до него и след 2 часа да се прибираме. Ангел продължаваше да диша тежко. След това влязоха двете сестри. Започнаха да се чудят какво да правят. Нямаше лекар“, разказа Магдалена Райчева.

Когато състоянието на детето рязко се влошило, била извикана линейка, но вече било късно.

„Какво направихте, къде ме докарахте?“, били единствените думи на малкия Ангел, преди да издъхне.

Ето какво казаха те пред Нова ТВ:

По регламент една пълна упойка в стоматологичния кабинет може да продължи до 180 минути. Но при необходимост и преценка на лекарите – времето може надскочи тези 3 часа. През цялото време обаче пациентът се наблюдава в специална стая в болницата, включително и няколко часа след излизането от упойка.

Магдалена и Георги Райчеви губят сина си на 4 април тази година. Детето умира в частната клиника „Медикус Алфа“ в Пловдив.

В епикризата пише, че смъртта е настъпила след остър белодробен оток, остра лявокамерна сърдечна недостатъчност, състояния след обща анестезия и реанимация.

„Никой не ми е казал, че детето ми ще бъде 4 часа под упойка. В деня, когато зъболекарката му направи снимка на зъбите, каза, че анестезиологът няма да разреши детето да бъде упоено повече от 2 часа.

В продължение на няколко години четирима зъболекари отказват да го лекуват.

От тригодишна възраст с Ангел обикаляхме по кабинетите, защото имаше трета сливица, която му пречеше да диша нормално през устата – оттам зъбите му почнаха да се развалят.

През декември един зъболекар успя да му излекува зъб, но обясни, че другите не може да ги оправи, защото имат пулпит. Затова ни препоръча пълна упойка“, разказва Магдалена.

Така родителите на Ангел стигат до клиника „Медикус Алфа“ и избират за лекуващ зъболекар д-р Десислава Георджева.

„На 10 януари му направиха зъбна снимка и ни дадоха да попълним информирано съгласие за подлагане на пълна упойка. В него пишеше, че ще имаме среща с анестезиолог в деня на операцията“, спомня си майката.

Той се казвал д-р Пламен Мандев. Консултацията се състояла в няколко въпроса, зададени на път към операционната.

„Нямаше изследвания преди интервенцията, само COVID тест. Дадоха на детето ми течност, която да изпие, за да се успокои и да го приспят.

Сестрата ме попита колко килограма е Ангел, аз казах 16. Съобщих им, че няма алергии.

Зъболекарката не ми обърна внимание когато опитах да ѝ обясня кои зъби го болят, за да започне от тях, отнесе се с пренебрежение към мен“, разкри тя.

Вместо два часа обаче както обяснила стоматоложката, по думите на майката на Ангел манипулацията продължила около 4 часа.

„Започна едно дълго чакане. Мина час, час и половина, два часа.

Срещах по коридора анестезиолога и го пита още ли продължава и той ми каза, да, но аз като го виждах отвън и си мислих, че е приключило, няколко пъти го срещах през тези 4 часа. Говореше си с някакви хора, пиеше си вода, разхождаше се…

На близо четвъртия час изкараха Ангел и го донесоха на ръце в стаята. Още тогава го видях, че трудно дишаше, с отворена уста, сложиха го на леглото двете сестри и излязоха от стаята.

Бащата Георги Райчев си спомня, че детето му е казало няколко думи.

„Татко това не беше никакъв преглед на зъби, къде ме докарахте, какво ми направиха. Обадих се на баба му, която е анестезиолог и я помолих да дойде при мен, защото го виждах, че не диша добре.

Излизах по коридора, за да търся някой, за да види какво се случва с детето ми. Обаче нямаше никой. Влезе една сестра и казах, че ръцете му са сини и устата му е посиняла. И те казаха, че нищо му няма, било нормално, да не се притесняваме“, разказва той.

Анестезиологът д-р Пламен Мандев се появил 15 минути след като детето било изведено от операционната.

„Започна да го дърпа по врата. Каза ни да стоим на една ръка разстояние, след два часа сме могли спокойно да се прибираме вкъщи.

Той продължаваше да диша тежко и аз реших да се обадя на баща му и да му кажа да се върне, защото се притеснявам за Ангел. След това влязоха две сестри и започнаха да се чудят какво да правят, защото нямаше лекар, който да го погледне адекванто.

Донесоха едно малко апаратче за сатурация, сложиха му го на пръста и казах, че то не отчита правилно, защото ръчичката му е малка и не може да го обхване“, продължава разказа си Магдалена.

Бащата уточнява, че никой не е направил кардиограма на детето му, нито го е преслушал със слушалка или измерил пулс и кръвно.

„Донесоха някаква машина с една тръба, с която му изсмукваха течност, през цялото време правиха само това. Питаха ме дали е болен, но той не беше, не е имал сополи.

Изсмукваха му течност, която явно се е събирала в дроба. Аз не съм лекар, но те казаха, че диша трудно заради течността, която се намира в трахеята му и в носа. Никой не изкара слушалка.

Казаха, че и по време на операцията е имало течности. Защо никой не го е взел под внимание, откъде идват, някаква грешка ли е станала… Баба му дойде в стаята и започна да се обажда на анестезиолога, който го нямаше.

Казаха ни да не го търсим, защото се прибирал пеша към вкъщи и най-вероятно не си чувал телефона. Анестезиологът се върна след час и половина. А зъболекарката изобщо не се появи“, обясни Георги Райчев.

Когато баба му влязла в стаята, видяла, че детето е посиняло и призовала да му донесат кислородна маска. Служителите на клиниката започнали да търсят.

„Ангел беше сложен на възглавница, абсолютно против правилата след анестезия и видях, че не диша ефетивно и имаше цианоза по ръчичките и по устата. Анестезиологът не трябва да си тръгне толкова бързо при малко дете, което е имало толкова продължителна анестезия.

Това дете беше здраво. Той не е имал алергии, никакви признаци за сърдечно заболяване, защото е бил преглеждан редовно от двама педиатри.

Той не е имал никаква алергия нито към лекарства, нито към храни. При операция за махане на третата сливица той понесе обща интубационна анестезия без никакъв проблем“, заяви бабата на Ангел.

Два часа по-късно се появява лекар, който преслушва детето. Докато чакат линейка, шестгодишният Ангел е вкаран втори път в операционната и отново интубиран.

„Постоянно питахме извикахте ли линейка, казваха, че идвала. Мина час и половина.

Питахме защо се бави толкова, казаха, че детето не било транспортабилно. Линейката дойде и те казаха, че сърцето му е спряло“, спомня си през сълзи бащата.

Тогава майката споделя, че детето ѝ е изпаднало в кома, а когато го интубират втори път, за последно чува гласа му – писъците му.

По думите на родителите линейката пристига след повече от час. Ангел е закаран в университетската болница Свети Георги в Пловдив, но вече е било късно.

В съобщението за смърт пише, че детето е починало още в клиниката „Медикус Алфа“.

„10-15 минути по-късно ме извикаха да ми съобщят тъжната вест, че Ангел е починал. Анестезиологът също беше там.

И аз го попитах, докторе защо държахте сина ми толкова време под упойка. И той каза, че зъболекарката решава. В същото време преди операцията зъболекарката казва, анестезиологът няма да разреши повече от два часа“, разказва още бащата.

Екипът на Нова ТВ се опитал да открие за коментар анестезиолога д-р Пламен Мандев и стоматолога д-р Десислава Георджева. Той не вдигна телефона си, а тя не върна обаждане.

От Окръжната прокуратура в Пловдив обясниха, че експертизите, които трябва да установят причините за смъртта, все още не са готови. Досъдебното производство е за лекарска грешка.

Родителите се надяват властимащите и отговорните институции да подходят отговорно и смъртта на детето да не остане безнаказана. Искат и да предпазят децата, които имат подобни проблеми.