Дъщерята на Гала – Мари: Оперираха ме от рак, най-много болка видях в лицето на майка ми

Дъщерята на Гала – 28-годишната Мари, сама призна за тежката диагноза, която са й поставили. „Рак“, казва младата жена в интервю за Нова тв.

В следващите 5 години тя ще трябва да е под постоянно лекарско наблюдение, обясни Мон Дьо, пред когото Мари прави признанието.

28-годишната Мари стана майка за първи път миналата година на момиченце – Лора. Но малко след раждането тя претърпява операция, след като разбира, че раковото образувание е злокачествено.

„Често хората смятат, че майка ми върви пред мен и отваря всички врати и аз се нося празноглаво зад нея. Това далеч не е така“, казва Мари.

„Господ е бил щедър към мен, много ми е давал. Не смятам, че той взема. Но в последната година животът ми взе безгрижието.

В момента, в който родих, се случи най-хубавото нещо в живота ми. Абсолютно постоянно съпроводено с един кошмар – ще има ли Лора майка и ще бъда ли аз до нея, да видя как пораства“, разказва Мари.

Страховете й идват от диагнозата, която чува, след раждането.

„Беше най-страшното, което съм чувала. Рак на десния бъбрек. Злокачествен“, казва тя.

По време на раждането на дъщеря си тя има травма – счупено и спукано ребро. „Изпратиха ме на ядрено-магнитен резонанс да видят как зарастват, защо болката не отшумява. След изследването ме извикаха настрани да поговорим. Казаха ми, че са намерили случайна находка – образувание на бъбрека, не много малко“, разказва Мари.

Съветват я веднага да отиде на лекар.

„В първите седмици от живота на детето ми не можех да се грижа за нея – да я вдигам, най-елементарните неща, които прави една майка. На по-късен етап започнах да се страхувам, първо дойде гневът.“

„Спомням си как излизам от болницата с папка в ръка и вървя към колата, където ме чакаха Константин и детето като мъгла. Дори не влязох в колата, застанах до прозореца с папката“, обясни младата жена.

„Когато чух за образувание и начина, по който ми го казаха, помислих, че става дума за нещо ужасно. Отидох веднага на лекар, на втори, на трети – всички говореха за доброкачествено образувание. От деня, в който си направих изследването, до операцията, минаха почти 3 седмици“, разказва Мари.

Вуйчо й е уролог и той организира лечението.

В тези три седмици изпитвах основно гняв – че се случва, че трябва да замина, че не мога да съм с детето. Коя майка иска детето й, което няма да 2 месеца, да е без нея?, обясни Мари.

Операцията й правят в Германия. Тя заминава с вуйчо си и баща си за седмица, така че да се върне на Бъдни вечер.

„Не е имало момент на пречупване, да съм била сломена. Беше много страшно и изведнъж много реално“, казва тя за момента, в който научава, че образуванието е злокачествено.

Защо на мен, защо сега, с какво съм го заслужила. Бунтът беше постоянно в мен, но не срещу болката, Бог, света, срещу рака, срещу това нещо в мен, обяснява Мари.

Туморът вече не е в нея, но на всеки 3 месеца тя трябва да ходи на изследвания, на прегледи. Надява се след 5 години ракът да не се е върнал.

„Толкова се бях мобилизирала, че не спрях да поплача“, признава Мари.

„В целия този период всяка моя мисъл беше за Лора, за нейното бъдеще, за баща й.“

„Майка ми държеше Лора, като й казах и тъй като се опитваме да я опазим от всякакви негативни емоции, мама я остави с усмивка и дойде при мен в съседната стая, вече със сълзи. Тя се опитваше във всеки момент да се събере, да не й личи. Смятам, че в много моменти и колегите, и зрителите са го виждали“, разказа Мари.

„Не е страшна смъртта и непознатото, а да не съм тук, да изпусна всичко, което тук предстои. Не минавам само аз през това, смятам, че трябва да се споделя. Бих казала на другите, които минават през това – И това ще мине“, каза още Мари.

Най-много болка видях в лицето на майка ми, обясни младата жена.

24 часа