Майка ми има рожден ден! Преди два дни загуби обоняние и вкус. От седмица има лека температура, която минава без лекарства. Звъня на приятелка в „Пирогов“. „Въобще не идвайте тук. Нещо страшно е. Пълен хаос. Лудница“, казва ми тя. Намирам друга болница. Заедно с положителния антигенен тест, майка ми получи и сериозна терапия за вкъщи. Вместо торта, трябва да си направи и PCR тест, за да влезе в системата, „ако се влоши“.

И хаосът започна

За мен указания няма. Казват ми само да си остана вкъщи. Никой не ми казва да се изследвам ли, след като съм била контактна с майка ми ден преди да получи симптоми. Говоря с познати лекари, които ми препоръчват да не ходя да се изследвам, защото ако не съм заразена, със сигурност ще се заразя. Седя вкъщи изолирана и всяко кихане, отпадналост, желание за сън, болка в главата, са въпрос – започват ли симптоми и при мен?

Майка ми обикаля с колата няколко лаборатории. Навсякъде чакат десетки хора. Пита ме по телефона дали е редно да седи на опашка, макар и с маска, след като е болна. „Ами, ако заразя някого? Ще чакам в колата, докато ми дойде редът. Но защо не признават антигенния тест, какъв е смисълът от него тогава? Глупаво е да правиш два теста, заради уж улесняващ протокол на прием в болница. То и с предварителен PCR, и без него места в болниците няма.“

Чуваме се, след като са ѝ взели пробата за PCR теста. Разказва ми следното:

Чукам на вратата и лаборантката се провиква: „За какво сте?“ Казвам ѝ. Тя ме поглежда враждебно и ме пита защо съм решила да си правя PCR тест. Отговарям, че е защото имам положителен антигенен. Тя: „Е, тогава за какво ви е PCR? Вървете си.“ Казвам ѝ, че ме пращат от болницата, в която ми направиха антигенния тест. Тя изсумтява сърдито и ми се кара, че ходя сред хората с положителен антигенен тест. Обяснявам, че съм с кола и съм чакала вътре. Изстрелва ми друг въпрос: „Кой ви зарази?“ Отговарям, че не знам, но ходя навсякъде с маска и не се срещам с никого след появата на симптомите. „Ох, добре, сядайте.“ В крайна сметка ме приеха.

Чакаме 48 часа резултата от PCR. Никой не ни казва от кой момент трябва да броим 14-те дни карантина – от началото на симптомите или от положителния PCR тест.

Майка ми звъни на личната лекарка. „Защо чак сега започваш антибиотик и си чакала седем дни?, пита я лекарката и продължава в скоропоговорка, без да чака отговор: „Щом имаш всички тестове и терапия, защо звъниш? Пий си нещата и си стой вкъщи.“

Звъня ѝ и аз, за да разбера какво да правя, след като на десетия ден от контакта ми с майка ми нямам симптоми (поне така мисля). „Свиркай си!“, ми отговаря тя. Продължавам да упорствам и питам дали все пак да си направя някакъв тест, за да знам била ли съм заразена, а може би и в момента съм.

„Ама защо ме питаш тия работи? Толкова много неща се изписаха. Прави си каквито тестове искаш.“

„Да пия ли цинк, селен, нещо..?“

„Ми, аз не пия нищо, освен витамин D. Пий каквото искаш.“

„Как да разбера кога мога да ходя да работата, до магазина?“

„Ама щом на десетия ден нямаш симптоми, си „пей сърце“. Ходи където си искаш.“

Пиша на приятел, който е лекар и работи с болни от COVID-19 в Германия. Разказвам му всичко и той ми отговаря: „Осми-десети ден след контакт са критични. Ако ще се влошават нещата – тогава ще е. След дванадесетия ден от контакта можеш вече „да дишаш по-спокойно“, ако не са се появили симптоми. Но най-добре си стой вкъщи 14 дни.“

Седим всяка в дома си и чакаме

Още три дни. Днес е десети ден от началото на симптомите на майка ми и единадесети ден от контакта ми с нея. Нямам представа нито какво да правя със себе си, нито каква песен да си „пее“ сърцето ми. Термометърът е единственото ми оръжие. Размахвам го на всеки два часа, за да плаша главно себе си. От дни не чета и не гледам нищо, свързано с коронавируса. Не мога да изключа само воя на линейките от булеварда под нас.

Поне за майка ми съм спокойна, че пие лекарства. Моля се и се надявам, че след някакви си три-четири дни ще хапнем заедно торта за рождения ѝ ден. Само да не вдигна температура.