Свържете се с нас

За България

Помните ли времето, когато нямаше Коледа, а нощите около Нова година миришеха на смола и всички чакахме дядо Мраз

Published

on

А имаше време, когато нямаше Коледа… Не съвсем, но поне не официално. Православната църква си отбелязваше празника по всички правила на канона, но това оставаше някак си встрани, приглушено, само за най-ревностните вярващи. Въобще 25 декември си бе един най-обикновен учебен или работен ден и очакванията ни бяха насочени към големия празник, който поглъщаше в себе си всичко – Нова година. По онова време, преди повече от 30 години, моето поколение бяхме деца, безкрайно щастливи по тази най-главна причина, пише socbg.com.

А в навечерието на Нова година щастието ни се умножаваше, тъй като тогава получавахме подаръците си, не на Коледа. Задължително по един от работата на мама и на тате. Там, където работеше моят баща, не организираха новогодишни тържества за децата. Една вечер след работа татко просто ми донасяше подаръка.

Беше доста прозаично, някак си анонимно, затова и не се вълнувах особено, имаше единствено малко любопитство. Оттогава знам – не е важно само какво ще подариш някому, но и как. Затова пък от работата на майка ми задължително имаше новогодишен празник за децата – с елха, Дядо Мраз с торба, от където той вадеше подаръците и Снежанка, която да краси пейзажа и да му помага.

Главните роли на белобрадия старец и принцесата с бяла рокля и корона се изпълняваха от колеги на майка ми. Обикновено тържествата се правеха в банката, където тя работеше, но една година бе в Кукления театър. За да получа подаръка си, тогава за пръв път се качих на сцена – много отговорно място в детските ми очи. Пред другите, на сцена, няма как да се скриеш. Хубаво и страшно.

Истински вълнуващият спомен от онзи новогодишен празник обаче е нещо съвсем незначително като събитие, но оставило у мен силна следа. Както често става при спомените, това не е случка, а усещане, състояние на душата. Смрачава се, вървим с майка ми към въпросния Куклен театър.

Тя ме държи за ръката, прехвръкват рехави снежинки пред лицето ми. След броени дни е Нова година. Аз съм радостно развълнувана от неизвестния подарък, от празника. И обгърната от блаженото чувство на защитеност и сигурност. Това са двата детайла, които ще помня винаги – ръката на мама и снежинките.

Новата година на моето детство през 70-те – 80-те години бе немислима без украсената елха. Екологично мислещите ни съвременници може да се ужасят, че нямаше изкуствени дръвчета. Но тогава алтернатива липсваше, а и през ум не ни минаваше да щадим борчетата, които се отглеждаха специално, за да бъдат отсечени за Нова година.

Много харесвах новогодишните си играчки за елха, особено най-старите. Купувани са от мама още, като съм била съвсем мъничка, така че за мен те са били винаги у дома. Всяка година купувахме поне по една нова играчка, за да обогатим украсата, а и заради счупените – като малка обичах да ги докосвам с едно пръстче, изпънато напред. То се оказваше по-силно, а играчката по-крехка от очакваното и поразията бе на лице.

Всяка играчка си имаше име: „камбанките“, дядо Мраз“, „лимончето“, „чайничето“, „гроздовете“, „бъчонката“, „елхичката“, а върхът бе „ракета“.

“Нощите около Нова година миришеха на смола, на борова гора.”

Причината бе проста – елхата стоеше в моята стая, върху масата и аз спях почти в подножието й. Чувствах се като сред боров лес. Нощем чувах как понякога игличките падат, а украсата проблясваше вълшебно в тъмнината. Бе леко загадъчно, романтично и много, много хубаво.

За бананите по онова време, за което разказвам, се е изписало много – те станаха негов символ. Само че аз свързвам Новата година не толкова с този чуждоземен плод плюс портокалите, които също се появяваха именно тогава, а с фурмите, вероятно защото съм ги обичала повече. В почти тийнейджърска възраст съм, метнала съм крака върху облегалката на фотьойла и гледам едно чешко филмче на новогодишна тематика.

Помните ли чешките приказки? Едновременно с това бавно и славно ям фурми, наслаждавам се на вкуса им, на филма и на едва доловимото трополене в съседната стая – мама готви задължителните у дома за Нова година сърми. Ако блаженството може да бъде описано, това е то!

Продължете с четенето

За България

Голяма трагедия преди час и нещо! Моторист на 33 години е загинал. Пълно е с полиция в

Published

on

снимка Булфото

Неправоспособен 33-годишен моторист загина край село Припек, предаде burgas24.bg. Пътният инцидент станал около 13,32 ч. в района на черен път край селото.

Водачът загубил контрол над мотора и се ударил в крайпътно дърво.

Мъжът загинал на място.

Полицията е на мястото на инцидента и извършва оглед.

Продължете с четенето

За България

Вече е ясно! Съпругът на починалата жена от Разлог я е убил!

Published

on

Ясна е причината за внезапната смърт на 41-годишна жена от Разлог, която вдигна накрак полицията преди дни. Първоначалната информация беше за убийство след семеен скандал, предизвикан от ревност, поради което ромската махала беше блокирана от полиция и жандармерия почти цяла нощ.

По-късно обаче версията за убийство беше почти изключена, защото се разбра, че жената често си гълтала езика, и разследващите предположиха, че е получила инфаркт, което е довело да фаталния край. Но… все пак се оказа убийство! Мъж от ромската махала в Разлог е арестуван за убийството на жена си, съобщиха от полицията.

43-годишният е привлечен като обвиняем за причинена смърт по непредпазливост чрез нанасяне на удар с твърд предмет в задната част на главата. Мъжът и жената често се карали, а той злоупотребявал с алкохол и я пребивал. И във фаталната вечер отново между тях избухнал скандал от ревност. Съпругът грабнал чаша и я хвърлил по нея, като я уцелил в тила. Жената се свлякла на земята и издъхнала.

Продължете с четенето

За България

Жена след К-19 вече има аромат, но… на развалено!

Published

on

Майка на две деца разказа за преживяванията си след преболедуване на коронавируса. 44-годишната Сара споделя, че заради ковид, губи обоняние и вкус, а любимите ѝ храни вече не са същите.

Почти всичко, което хапне има вкус и аромат на развалено. Вече преборила вируса, жената установява, че вкуса и обонянието ѝ са трайно увредени. Дори описва как кафето мирише на изгорели газове от автомобил или пушек от цигара, пастата за зъби има вкус на петрол, а шоколадът е просто отвратителен.

„Чесънът и кромидът миришеха ужасно, дори не мога да опиша, и понеже те присъстват в повечето ястия, които правя, готвенето се оказа огромно предизвикателство. Ако отида на гости в дома на приятели и те са готвили, ми миришеше на микс от мокро куче и гранясала вода“, споделя жената.

Медицинското наименование на симптома на Сара е „паросмия“, като лекарите обясняват, че и други хора са загубили вкус и обоняние заради вируса, тъй като той уврежда рецепторите и клетките в носа. Когато рецепторите са увредени или се лекуват неправилно, това може да доведе именно до паросмия.

Сара не усещала нищо в продължение на няколко седмици, а когато вкусът и мирисът ѝ се върнали, всичко било различно. Тя дори отслабнала с няколко килограма, защото не се хранила.

„Усещам миризмата на сладкото много силно, дори когато за други е недоловима. Потта по дрехите си усещам като гнило зеле, а когато усещаш миризмата си непрестанно е много параноясващо“, казва още тя.

Сара решава да опише симптомите си в група в социалната мрежа и с учудване установява, че в нея членуват близо 4000 души със същия проблем.

„Толкова много поводи ни свързват с храната, от празници, рождени дни до ходене на ресторант, затова сега донякъде се радвам, че ограниченията не ни позваляват всичко това“, споделя Сара.

 

Превод: Glas.bg

Продължете с четенето

За България

Плъзна страшна новогодишна К-19 измама! Внимавайте!

Published

on

Според потребители на социалните мрежи у нас, доста хотели предлагат ресторантите им да се ползват за парти в новогодишната нощ. Изискването пък е само едно – ако се появят проверяващи, клиентите да заявят, че са гости на хотела.

За целта личните карти на посетителите се оставят на рецепцията на хотела, като те се получават обратно при напускане на заведението. Така, ако влязат проверяващи, хотелиерите декларират, че присъстващите са техни гости, на които все още не са оформили документите за нощувка.

От години е честа практика в местата за настаняване личните документи да се оставят на рецепцията и да се връщат на следващия ден, когато вече са оформени документите по настаняването на клиента. Че местата за настаняване вече се пълнят за Нова година става ясно и от постове в социалните мрежи, в които недоволни туристи снимат опашки от туристи пред блок маси в спа хотели у нас.

Проверка на в. „Монитор“ показа, че няма въведени специални ограничения относно това дали храната в хотелските ресторанти да се предлага а ла карт или на блок маса, но задължение на ръководството на заведението е да гарантира безопасно настаняване и сервиране на храната на гостите. Ограниченията на ресторантите в хотелите са свързани с работното време и с броя на обслужваните гости. Т. нар. зимни хотели, които разчитат на ски туристи и хора, дошли да изкарат празниците в планината и зимните курорти, са въвели специални мерки веднъж, за да отговорят на изискванията на здравното министерство, и втори път, за да вдъхнат спокойствие на потенциалните си клиенти.

Голям спа хотел в Пампорово например е намалил на 50%  легловата база и също наполовина капацитета на двата си ресторанта като едновременно с това за гостите на хотела е въведено почасово изхранване. Закуските са на блок маса, но на две смени, за да се избягват струпвания. По-ранобудните се хранят от 8 до 9, следващата група влиза в ресторанта от 9 до 10. Хост от хотела играе ролята на регулировчик, като посреща гостите и ги задържа да изчакат реда си за блок масата – задължително с маски, а след това ги допуска и до бюфета за взeмане на храна.

По време на самообслужване на блок масата гостите на хотела трябва да са задължително и с еднократни ръкавици. Ръкавиците се предлагат в ресторанта, а маски са заредени в стаите на хотела.

 

Продължете с четенето
Реклама

България

Интересни