Професор Рачев: Това е ненормално за България, между 13 и 17 стойте далеч от пясъка на плажа

Булфото

Пясъкът отразява част от ултравиолетовата радиация, обясни климатологът

България е на прага на нови температурни рекорди, като горещата вълна продължава да властва над страната. Очакванията са за температури, достигащи до 41-42 градуса по Целзий в някои райони, според климатолога проф. Георги Рачев, който сподели прогнозите си пред „Факти“.

„Голяма е вероятността следващата седмица да бъде достигнат максимумът в температурите за това лято. От днес до края на седмицата ще бъде много, много топло. Със сигурност ще има места с дневни рекорди за съответното място,“ отбелязва проф. Рачев. Той допълва, че най-горещите дни ще бъдат вторник и сряда, когато по поречието на Дунав и в Горнотракийската низина температурите могат да достигнат до 41-42 градуса.

Исторически, най-високата температура в България е измерена в Садово през 1916 година – 45,2 градуса, но този рекорд е оспорван от някои климатолози. Друг, по-съвременен рекорд, е отчетен на 5 юли 2000 година в Пловдив, където са регистрирани точно 45 градуса.

„В основата на всичко това, което наблюдаваме, е една гореща вълна, която е много продължителна – трета седмица от юли месец, в която се задържа горещо, горещо и много, много горещо,“ обяснява проф. Рачев. Той подчертава, че подобни горещини не са типични за съвременния климат на България, но последните години показват ясно изразена тенденция на затопляне.

„Юни месец беше много горещо. Юни месец се оказа най-топлият откакто се водят метеорологични наблюдения. Сега и юли – както върви, има много голяма вероятност да е най-топъл. И така лятото на 2024 година може да се окаже най-топлото в историята,“ добавя той.

Въпреки че 2023 година бе култово топла, 2024 година се очертава още по-гореща.

До момента температурите са с почти 2 градуса по-високи в сравнение с миналата година. Това е тенденция, която вероятно ще продължи, водеща до значителни промени в климата на България и света.

„Имаме затопляне на затоплянето с всяка изминала година,“ предупреждава проф. Рачев. Той обяснява, че проблемът не е в самите рекорди, а в продължителността на горещините. За разлика от предишни години, когато горещите дни са били рядкост, сега наблюдаваме седмици на екстремни температури.

Продължителните горещини оказват сериозно въздействие върху здравето на хората. Младите и здрави организми се адаптират по-лесно, но възрастните и децата са особено уязвими. В много европейски страни вече се създават „хладни домове“ – разпънати палатки с климатици, където хората могат да се отдъхнат от жегата.

Булфото

По Черноморието, ситуацията също не е по-добра. Дори и с морския бриз, температурите остават високи, а пясъкът на плажа се нагрява до крайност. Проф. Рачев препоръчва избягването на пряко излагане на слънце между 13:00 и 17:00 часа и подчертава значението на хидратацията и приемането на микроелементи.

Сигналите за променящия се климат са ясни и все по-притеснителни. „Когато годините станат 10-15 най-топли от 2000 година насам, говорим за началото на този век, това вече е потвърждаване на тенденцията. Когато се изпълни един 30-годишен период, вече можем да говорим не за тенденция, а за променен климат у нас,“ заключава проф. Рачев.