Той е израснал в ромско семейство без ток и дрехи, а днес преподава история в София

Не всички имаме равен старт. Но всеки може да стигне далеч, стига някой да повярва в него. Такъв пример е Емануил Христов, който преподава история в училището в столичния квартал „Христо Ботев“.

Той е израснал в ромско семейство в село Мирково. Когато е на 12 г., остава без майка. Има петима братя и сестри. Но за никого от тях образованието не било приоритет.

„10 месеца живяхме без ток. Но аз 10 месеца ставах за училище и си пишех домашните на свещ“, казва Емо. „Нямах зимно яке и учителите се самоинициираха и ми купиха яке. Аз имах желание да ходя на училище, просто нямах яке и обувки“, разказва Христов пред NOVA.

Една от учителките, която го обувала и обличала, е Даниела Иванова.

Дошла за дипломирането му в Софийския университет, а днес влиза в класната стая, за да срещне любимия си ученик, който вече е учител.

„Беше готов да разбере ограниченията в средата, предизвикателствата и да ни се довери, че ако не стане по един начин, ще опитаме по друг. Перспектива, която стоеше пред Емо, не беше да бъде дипломиран учител от Софийския университет, а доста по-близо до мястото откъде произхожда. Но човек не трябва да има добър старт в живота, за да стигне до едно добро място. Всичко зависи от нас“, казва Даниела Иванова.

„В тях видях едно отношение, желание да ми помогнат. Днес аз съм продукт на техния труд, на себе си и на фондация „Заедно в час“, казва Емо.

„Аз съм пример за това, че човек от ромската общност може да успее и може да има мечти, въпреки трудностите, да си поставя цели, да се бори за тях и да ги постигне“, казва Емо. А на учениците си повтаря, че имат права, но имат и задължения.

„Ако искат да са отговорни и активни граждани от обществото, ще трябва да спазват някои правила“, продължава учителят.

Той се посвещава на децата, които са от малцинствени групи.

„Искам да видя едни горди ученици, които с усмивки идват тук и всеки ден се борят“, казва Емо.