Шеф Андре Токев призна: За внучетата ми съм като разтопен шоколад – нищо не им отказвам

За кулинарните умения на Андре Токев може да се говори много, но не само те са тема на настоящото интервю. Сред основните теми на разговор, са неприятностите, връхлетели го в края на 2021 г. – шофирането с алкохол в кръвта и последвалото тежко наказание.

Да не пропуснем и 10-та годишнина на гурме ресторанта му и третото му внуче. Менторът от Master Chef излежа присъдата си преди около 3 години и днес живее и работи доста по-спокойно, така че да не „изпушва от преумора“.

– Шеф Токев, разбра се, че сте станали дядо за трети път. Кога се появи внучето?

– Матеа се роди през юли миналата година. Малката ми дъщеря Елиза ме направи пак дядо. Често виждам внучката, тъй като родителите й живеят в София. Съпругата ми Мария обаче помага повече от мен за бебето.

– Често ли виждате и другите си две внучета? Те са от голямата ви дъщеря Ренате, която живее в Германия…

– Въпреки че живеят в Германия, се виждаме често и с тях. Понякога те идват, друг път пък ние със съпругата ми ходим. Внучката Емма-Мари е на 5 години, а внукът Леонард-Ноа – на година и половина.

– Строг дядо ли сте?

– С дъщерите ми Ренате и Елиза бях строг и възпитаващ родител. За внуците ми пък съм като разтопен шоколад, нищо не мога да им откажа. Дори само един час да прекарам с тях, се чувствам сякаш съм почивал цяла седмица.

– Готвите ли понякога с по-големите внучета?

– Да. Емма много обича сутрин да правим заедно палачинки. Понякога приготвяме и храната за обяд. Внукът Лео си има детска кухня, с която се занимава постоянно. Хубавото е, че всички в семейството ми обичаме да си похапваме. Събиранията ни не минават без добро настроение и вкусна храна.

– Какво работят дъщерите ви?

– Голямата дъщеря Ренате работи в Германия в ай ти бранша. Епиза завърши актьорско майсторство, като още като студентка започна да преподава немски на деца. Сега се занимава с хуманна педагогика, алтернативно обучение.

– Мъжът на Елиза – Алекс във вашия ресторант ли. работи?

– Не. Той работи в голяма българска компания, където развива сладкарски продукти. Алекс преподава в кулинарната академия, а прави и различни демонстрации с шоколад. Много е деен.

– През 2025-а се навършват 10 години отварянето на ресторанта ви ANDRѐ. Кой беше най-трудният момент за бизнеса ви?

– Най-трудно беше по време на пандемията, когато никой не можеше да каже какво ще е бъдещето на обектите за хранене. Никога дори и за миг обаче не съм си помислял да затворя ресторанта. Готвач съм по сърце и приготвянето на храна за мен е най-голямото удоволствие. Винаги ще правя това. В ANDRѐ кухнята ми е авторска. Реално там показвам как се готви на високо световно ниво.

– Колко човека работят в ресторанта ви?

– В момента са 7 човека. ANDRѐ е с 30 места. Работим само вечер, като в неделя и понеделник почиваме. Имам отличен екип. Случва се, когато съм изморен, да звънна на момчетата в ресторанта и да им съобщя, че се налага да си почина. Правя така, защото знам, че оставям кухнята и клиентите в много добри ръце.

– Другите ви ангажименти какви са?

– С Люси Дяковска правим заедно два ресторанта в парк-хотел „Кайлъка“. През лятото в Лозенец в комплекс „Оазис“ ще готвя с готвачите им. Засега не ми липсва много телевизията, но ако се появи някакво интересно предложение, може да го приема. Преди време правех детското кулинарно предаване Chef Talent, което се излъчваше по Soul&Pepper TV. Най на сърце обаче ми е предаването, което аз създадох – „Ловци на
храна”. С него пътувах из България и други страни, показвах традиции, занаяти и интересни рецепти.

– Гледате ли „Хелс Китчън” на шеф Виктор Ангелов? Допада ли ви?

– По принцип гледам много малко телевизия и не съм наясно какво се случва в „Хелс Китчън”. За мен е важно кулинарните предавания да си останат кулинарни, а не да се превръщат в съвсем различен формат, в който се набляга на шоуто. Когато направихме „Мастършеф“ с Виктор Ангелов и Петър Михалчев, в рамките само на една-две години успяхме да впечатлим зрителите с нашата професия, показахме им какво значи да си модерен готвач

– Освен в компанията на близките ви, как си почивате най-пълноценно?

– С приятели – за мен социалният контакт е много важен. Също така през уикендите обичаме да се разхождаме със съпругата ми Мария. Ходим и на концерти, театри, правим си СПА процедури. Посещаваме и къщата ни в провинцията. Наскоро почистихме градината, изкарахме доста колички с трева. В момента се подготвяме да засадим билките и подправките за ресторанта.

– Спазвате ли някаква диета? Пийвате ли си алкохол?

– Храня се балансирано, а ако усетя, че съм качил килограми, веднага започвам да намалявам калориите. Алкохол не пия. Изключение е някоя малка глътка – когато трябва да пробвам за ресторанта. Онова, което ми се случи преди време, ми подейства положително. Знаех, че организмът ми не разгражда алкохол, но когато на събирания приятели настоятелно ме подканяха да пийна с тях, отстъпвах. Сега вече дори и не настояват, не си правят устата.

– Какъв съвет бихте дали на Димо Алексиев, който също като вас беше заловен да шофира след употреба на алкохол?

– Много е трудно да се даде съвет. Димо е в едно положение, а аз бях в друго. Моите дъщери бяха големи, а той има три малки деца. Онова, което мога да посъветвам, но не конкретно Димо, а хората по принцип, е от всяка ситуация да си извличат полезна поука. И в книгата си „Продължавам” казвам, че всичко, случващо се в живота ни, са задачи, които трябва да разрешим правилно. Когато човек тръгне с позитивна нагласа, вижда нещата по различен начин.

– Вие признахте вината си и си понесохте последиците, а Димо мълчи…

– Така съм направил, защото така съм възпитан и защото смятам, че беше редно да постъпя по този начин. Пак казвам, при Димо е много по-различно, той все пак има три малки деца, за които трябва да се грижи. Трудно е решението при него. Аз никого не мога да съдя. Всеки сам е отговорен за действията си.

– Поддържате ли връзка със затворниците, с които прекарахте няколко месеца в общежитието в Казичене?

– Случва се да се срещнем случайно. Някои от момчетата са ми се и обаждали – едни за помощ, други за съвет. За всеки от тях съм направил, каквото съм могъл.

– Каква е съдбата на джипа, който шофирахте по джанти?

– Смених му джантите и гумите и си го карам. Ще си го ползвам още дълго.

Източник: Уикенд