10-минутни ръкопляскания за Лили Иванова в Народния театър

Пламнали стени, безмълвие и прах, и пепел. И боли…“, пее Лили Иванова в една от по-новите си песни. „Ние наистина чухме душата ѝ – през песента, през магията, с която произнася всяка дума и я превръща в безценно послание“, каза пред БТА един от зрителите на концерта, състоял се в понеделник вечер, в Народния театър.

С отдавна разпродадения рецитал в една от най-красивите зали на София започва същинската част от турнето на най-голямото име в българската попмузика. След столицата следват Варна, Бургас, Пловдив, Перник, пак Пловдив, и на финала – два декемврийски предколедни концерта в зала 1 на НДК.

В залата имаше десетки актьори, музиканти, поп и рок изпълнители, журналисти, бизнесмени, политици. Със ставане на крака те изпращаха всяко едно от 18-те изпълнения, сред които „Два белега“, „Студ“, „Сълза“, „Покруса“, „Ненужен спомен“, „Ако спра да обичам“, „Искам те“, „Бурната река“, „Този свят е жена“, прозвучали по различен и леко симфоничен начин – заради оркестъра на Националния музикален театър „Стефан Македонски“ с диригент Константин Добройков. По време на двучасовия концерт Лили прекъсна изпълненията си два пъти.

Веднъж, за да представи музикантите от Grand LI Orchestra – Огнян Енев, Орлин Цветанов, Иван Йорданов-Чери, Христо Михалков, Росен Ватев, LaTiDa и Ангел Дюлгеров, който е и музикален продуцент. „Вижте, и моята работа не е много лесна. Защото, освен да пея, трябва да обяснявам и да показвам, а това много ме разконцентрира“, каза певицата.

След „Невероятно“, една от най-обичаните, аплодирани и дълго задържали се песни в репертоара й, Лили Иванова каза с типичното си чувство за хумор:

„Аз досега пях. Надявам се, че ме чухте. Но следващата песен смятам да я изпеем заедно“.

За „Щурче“, „Детелини“ и „Ветрове“ публиката остана права през цялото време, пеейки и танцувайки със своята любима певица. Десетминутният аплауз след три от най-големите хитове бе възнаграден с 14-минутна версия на Camino и „Присъда“ (Последната ми дума ще е песен) – изпълнението, с което пред последните повече от десетина години завършва почти всеки концерт на Лили Иванова.