Една варненка написа: „Не ми се хвали с на дедо ти софийскио правоговор“

Николина Филипова е от Варна
Завършва българска филология в Софийския университет, следва магистратури „Преводач-редактор“ и „Компютърна лингвистика“. Николина е в Бинар.бг от старта на радиото, защото е убедена, че бъдещето принадлежи на онлайн медиите, пък си е и любопитна по природа.

Ето нейния текст, който отключи лавина от коментари в мрежата:

“СОФИА нещо се напълни със селани напоследък”, заключението трябваше да препоръча нея самата, моята колежка софиАнка в I курс в Софийския университет. Нямам причина да се сещам за нея, но изказването “Диалектът ми е много по-добър от диалекта ти” ме предизвика.

Майка u беше от Радомирско, обаче баща u беше вече патриций – роден в София. Живееха в блок в “Овча купел”, осмърдян на улични котки и зимнина. Това, че родителката и? я беше родила в София, според нея беше също толкова забележително, колкото, ако беше построила Съдебната палата с двата лъва отпред сама с голи ръце.

После се премести в кооперация ново строителство с изглед вспалнята на съседите отсреща, което окончателно затвърди личното и? превъзходство и увереността да предаде на децата си лютото презрение към локализиралите се след нея в София. Свещен дълг, важен, също колкото да ги научи да ходят на гърне, да дъвчат със затворена уста пред гости и да не мажат съкровищата, които извличат от носа си, по тапета зад себе си, поне не явно.

Още докато са в люлката, столичани учат, че на изток мякат. Следователно, който мяка, е се-ла-нин! В София екат и акат, ноСофия е сто-ли-ца и който ека и ака – не е селанин. (Тук за лека нощ слушаме химна.)

До края на следването моята софиaнка второ поколение държеше да е в течение

кога и как ще си хода на Варна

Щом се озоват на аванта на море, шопи, торлаци и бели калпаци забравят да се подиграват на мйекането. Щастливи като деца от слънце, бани и силна храна, чакрите им се отварят да приемат нова информация, забелязват колко космополитен е градът, колко симпатични – моряците от II американски флот, колко богати – руснаците с недвижими черноморски имоти, колко красиви – гръцките, арменските и еврейските къщи и как тутакси се разменяме, стига да можеше. Поетът ме е изпреварил с отговора си.

“Ти целия скован от злоба си / о, шумен и разблуден град /и твойте електрични глобуси / всуе тъй празнично блестят.” Така още в училище си съставих мнение за София.

От благодарност няма да сравня Смирненски с Биг Ша, при все че Биг Ша заслужава своята антология. Варненецът Михаил Станиславов Михайлов е патриарх на българския рап, рол модел на днешните софийски майстермайнди. Струва колкото 10 Графа, барабар с наградите му, без да броим таткото и хитовете минус един.

Та… (на северозападен – е, па…), ако ми даваха по стотинка всеки път, когато чувах коментари за мйекане, щях да живея в хотела на Коко Шанел до края на живота си и да викам рум сървиз по пет пъти на ден. Това обаче не се случва, но имам неизчерпаем източник на непукизъм по темата, защото много ме бива да отличавам софиянците първо и второ поколение. Трето…

От името на всички източни българи:

Вие, които казвате: “хода на море секо лето къде нема селани”, сте ни също смешни. Освен че е арогантно, това е и неправилно. В правоговора няма правилно и по-правилно. Има норма и диалект. Нормата не стъпва на софийския диалект, а ле-е-екинко пo на изток, към средата на републиката (от Търново да станат прави, да ги видят). София е административен център по политически, а не педагогически причини.

Софианци, вие говорите диалект. Говорите като Елин-Пелиновите Нане и Вуте.

Това “къде”, заместващо “който, което, които, където…” е перла в короната на туземското ви самочувствие. Универсалното “къде” е жалон на простоговора, пред който факторът откъде си просто бледнее.

Селянинът, къде

дойде в Софиа одеве

Софианците първо поколение се събуват на изтривалката и внасят благоговейно в апартамента обущата си в ръка. Toва е част от култа към градското жилище, характерен за селските жители и недостатъчно изследван от етнографията обичай. Весела картинка се получава, когато първо и второ поколение се наведат в различна степен на клек да се събуват и току се подпират един на друг, подскачат на един крак и оставят петна от пръсти по мазилката в общите части.

Като стана дума за части на общото и белодрешковски тарикатлъци, с решетка на етажната площадка са оградени всякакви стари и грозни неща, които семейството вече не ползва, но и не иска да изхвърли. Народопсихологията ще го обясни може би със страха от недоимък, с който северозападните българи растат.

Жоро (в Източна България – Гошо) Василев каза, че в Софиявсеки втори бил от другаде. По-скоро са 19 от 20.

Тест: Софиянец сте?

А) Докажете местен произход по права линия от началото на Третото българско царство, когато селата, съставили днешната столица, са събирали общо към 20 000 гласоподаватели.

Б) Покажете кой от дядовците ви е в многотомника “Строители на съвременна България” – с резюме и черно-бяла снимка в полуанфас.

В) Остава да сте потомък на калфа и слугинче от некъде си, цанили се от Димитровден до Петровден за два ката дрехи, едни папуци и надеждата за по-добър живот. Формулата се е мултиплицирала до 1 249 665 жители през годините.

Г) Не, благодаря.