Внезапно почина известен наш министър

Почина бившият министър на културата Георги Йорданов. Скръбната вест съобщиха негови близки, цитирани от „Епицентър“.

Приживе Йорданов бе известен като „последният жив министър на Тодор Живков“.

Кой е Георги Йорданов?

Георги Йорданов Момчев е български юрист и политик от Българската комунистическа партия.

Роден е на 29 май 1934 г. в град Твърдица, Новозагорско. През 1956 г. завършва право в Софийския държавен университет. Получава висше образование – юрист.

Първоначално работи като прокурор в Сливен. Там започва и политическата му кариера като секретар на ГК на ДКМС, после завеждащ отдел „Пропаганда и агитация“ в ОК на БКП (1960 – 1962), секретар на ГК на БКП (1962 – 1965), секретар на ОК (1965 – 1967), първи секретар на ОК на БКП (1967 – 1971). През 1966 г. е избран за кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1971 г. става и пълноправен член. Първи секретар на ГК на БКП в София (1971 – 1979).

Член на БКП от 1956 г. Георги Йорданов е заместник-председател на МС от 29 април 1979 до 19 август 1987 г. и от 4 юли до 18 декември 1989 г., председател е на Съвета за духовно развитие при МС (от 1986) в правителството на Георги Атанасов, министър на културата, науката и просветата в правителството на Георги Атанасов от 19 август 1987 до 4 юли 1989 г., кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП от 1979 до декември 1989 г.

Народен представител е между 1971 и 1990 година в 32-рото (6-о), 33-то (7-о), 34-то (8-о) и 35-о (9-о) Народно събрание. В периода от 2 февруари 1982 до 19 август 1987 г. е председател на Комитета за култура, като в периода 1982 до март 1986 г. този пост заема с ранг на министър (член на правителството). Племенник на политика и държавника от БЗНС Николай Иванов (политик) и роднина на политика от БСП Чавдар Георгиев.

След промените от 1989 г., на 1 април 1990 г. е изключен от БКП като един от най-близките на Тодор Живков и други ръководители хора, но по-късно членството му в БСП е възстановено.

През 1992 г. е привлечен като обвиняем по дело номер 3 за подписани от него като заместник-председател на Министерския съвет и министър на културата, науката и просветата решения на Министерския съвет в периода 1982 – 89 г. за отдаване на безвъзмездна помощ на държави от Третия свят и на братски партии като кандидат член на Политбюро на ЦК на БКП в периода 1982 – 89 г.

Тези политически съдебни процеси се оказват фарс и обвиненията са снети, а делото е прекратено през 2000 г. Привлечен е и през 1992 г. за свидетел по делото срещу зетя на Тодор Живков Иван Славков, което е прекратено през 1996 г., а Славков – оправдан.

Награден е два пъти с орден „Георги Димитров“ и веднъж с орден „13 века България“.

Източник: https://blitz.bg/