Доц. Мангъров: Ако новият коронавирус преживее лятото, вероятно всички ще минем през него

При контакт с болен 9 от всеки 10 души се заразяват. От тях само 5% се нуждаят от интензивно лечение, останалите са за домашна карантина или да лежат вкъщи, няма нужда да задръстват отделенията, за да не стане като в Италия, където реанимират болни хора по коридорите Използването на бързи тестове с 98-99% чувствителност биха опростили, ускорили и поевтинили масовия първичен скрининг в клиничните лаборатории, но няма практика да се ползват от неспециалисти вкъщи От опита с ТОРС разбрахме, че вирусът може да се задържи 1-2 дни върху непочистени повърхности. Може дасе открива в телесните течности седмици след пълно оздравяване Това обясни доц. д-р Атанас Мангъров, началник на Клиниката по детски инфекциозни болести към Инфекциозна болница – София

– Доц. Мангъров, всички ли ще минем по реда си през коронавируса, някои казват – до края на годината?

– Би могло, ако вирусът остане в човешката популация, преживее лятото и през студените месеци се завърти отново. При толкова кратко “познанство” с новия вирус никой не може да каже каква е биологията му. Но епидемиологията му очевидно е същата като на грипа – като започне от октомври и до март всички го изкарват. А ако някой пропусне, е първият болен през следващата година.

– От грипа, колкото и да е изменчив, все остава някакъв имунитет за следващите поколения на същия вирус, а от новия коронавирус?

– Към него също се изработват антитела и съответно човек придобива имунитет, но още не знаем доколко този вирус е изменчив. Малко вероятно е да мутира със скоростта на грипния вирус. Коронавирусите по принцип имат по-устойчив генотип.

– Защо тогава се появиха съобщения за повторени от коронавируса и излекуван, който малко след това е починал?

– При всички коронавируси, не само при новия, се очаква продължително носителство на вируса. Медицината не е аритметика. Негативната проба означава, че в дадения момент не се доказват вируси, а не че няма вируси.
– Извън тялото колко време остава витален новият коронавирус?

– Опитът от епидемията с тежкия остър респираторен синдром () показва, че вирусът може да се задържи 1-2 дни върху непочистени повърхности в болници. При наличие на някаква биологична течност е жизнеспособен много време. На пазара в Ухан в остатъци от месо и кръв бяха изолирали положителни проби от вируса неизвестно от кога. Затова са призивите за стриктно съблюдаване на хигиената – и лична, и обществена. Да се почиства с дезинфектанти, ръцете да се мият старателно, по изключение да се ползват течни препарати, кърпички и гелове с биоцидно действие на спиртна основа. Може и етилов алкохол над 60%. Честно казано, каквото и да прави човек, няма пълна гаранция, че ще се опази от респираторен вирус. По-скоро е за успокоение на душата, че правиш нещо. В лечебните заведения обаче е важно да се дезинфекцира старателно с професионални дезинфектанти, за да не се разпространява инфекцията. Превръщането на болниците в изолатор не е много сполучливо решение. Болниците са за хора, които са тежко болни. А вирусоносител без или с леки симптоми няма какво да прави в болницата, може да си стои под карантина вкъщи. Аргументът, че в болницата е по-гарантирана изолацията, е несъстоятелен – ако реши, всеки може да намери начин да излиза и да се среща с когото си поиска. Да се ангажират с такова надзираване сестри и лекари, които си имат друга работа, е абсурд. Освен това заболяването, което причинява новият вирус, при 80% е в лека форма, хората може и да не разберат, че са болни. Състоянието им е в сферата на неразположението и леката настинка. Около 15 на сто от всички заразени се чувстват зле като при по-тежък грип с висока температура и лягат болни – вкъщи или в болница, ако не им се лежи вкъщи, докато оздравеят. От реанимационни грижи и интензивно лечение с обдишване с кислород и вливания се нуждаят около 5% от всички заразени. Причината е респираторен дистрес синдром – човек не може да диша, защото вирусът е засегнал белия дроб и възпалението е обхванало алвеолите. Въпреки всички усилия приблизително половината от тези 5% не оцеляват. Ако пренесем тази пропорция върху по-големи групи, каквито вероятно ще има и у нас по подобие на останалите държави, то на 1000 души заразени ще има средно 50-ина, които се нуждаят от интензивно лечение. На 10 хиляди ще са съответно 500 плюс-минус някакво малко отклонение. В окръжните болници реанимациите имат по не повече от 10-ина легла, които обикновено са заети – по всяко време има тежко болни с най-различни диагнози. През зимата това най-често са възрастни хора с белодробни усложнения главно от грипа. Логичното е тези реанимационни легла да се пазят за тежките случаи, свързани със или независими от коронавируса, а не отделенията да се превръщат в карантинни стаи за хора в задоволително общо състояние. Те нямат нужда от специализираните условия и апаратура за тежко болни, които в същото време няма да може да бъдат приети в реанимациите. Най-добрият медицински ресурс трябва да е за 5-те процента, които ще са в животозастрашаващо състояние, съпоставимо с риска да загинеш от вариола или чума през Средновековието. Реанимационните отделения трябва да са на разположение само за най-тежките случаи, за да не се стигне до положението на Италия. Казват, че там се е стигнало да правят реанимация по коридорите. Ако и у нас болниците се задръстят с хора под карантина, която може да изкарат и вкъщи, не ни чака нищо добро. Не бих искал да ме реанимират и да лежа в коридора, ако, не дай боже ми се случи да съм в тежко състояние. Сегашната ситуация не е генерална репетиция или тренировка. На практика тя ще е тестване на системата на здравеопазването у нас. Много ми се иска да издържи проверката, но има някои обезпокоителни симптоми.

– Мащабен скрининг в съчетание с отговорност и добра хигиена ще ограничат ли заразата?
– Такива мерки дават резултат, няма да открием топлата вода. Но нямам обяснение защо широкият скрининг за носителство на короновируса се прави с най-скъпите референтни методи, при положение че има бързи и доста по-евтини тестове, които могат да се изпълняват дори в извънлабораторни условия по подобие на бързите тестове за ХИВ.

– Къде ги има тези бързи тестове, може ли човек да си ги купи?
– Направих справка и се оказа, че може да се купят от големите доставчици на лабораторни диагностикуми и в България. Не са в аптеките, както може би хората очакват, но са достъпни за лаборатории, болници. Удобството е, че имат около 98-99% надеждност и резултатът е готов за 10-ина минути. Така може да се прави първоначалното скринингово пресяване и при положителен тест да се назначи потвърждаващ, а не всички да се изследват с прецизните скъпи и трудоемки методи.

– От новините се наложи впечатление, че в момента се създават бързи тестове, това прави ли ги в някаква степен експериментални? – Още в края на януари са одобрени и сертифицирани такива тестове. Смята се, че те отговарят на изискванията за чувствителност и специфичност, т.е. когато резултатите са положителни, вероятността човекът да е заразен е извънредно голяма. Има на пазара китайски, италиански, френски, английски одобрени тестове. Работят само с една капка кръв. Би трябвало да няма проблем такива тестове да се използват и у нас. – А защо не и в аптеките, ако човек иска да се ориентира, без да ангажира никого? – Логиката е, че не е съвсем безопасно и не е работа на всеки да се боде вкъщи и да се самоизследва. Но всяка клинична лаборатория би могла да предлага такъв скринингов тест.

CV Доц. д-р Атанас Мангъров завършва Медицинския университет в Пловдив през 1982 г. Придобива специалност по инфекциозни болести през 1988 г. и специалност по детски болести през 1993 г. Доцент е към Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина. Началник на Клиниката по инфекциозни болести към Специализираната болница за активно лечение по инфекциозни и паразитни болести “Проф. Ив. Киров” – София. Работи във всички области на лечението на инфекциозни болести в детска възраст. По- тесните му научни интереси са в областта на съвременната рехидратираща терапия при остри чревни инфекции в кърмаческа и ранна детска възраст.

/24часа