Жална ни майка на всички нормални българи, населяващи територията България

Това са факти, уважаеми читатели. Млади хора вкарват в болница здрав мъж в разцвета на силите си, вероятно защото са се почувствали засегнати от забележката.

По-рано днес криминалистът Иван Савов каза буквално следното: „Истината е, че просто в България расте поколение, дори може би не едно, което няма елементарни граждански навици“.

Според него младежите, пребили старши комисар Николай Кожухаров, са действали с ясното съзнание, че са над закона и могат да правят каквото поискат. Той бе категоричен, че истинският проблем е липсата на възпитание, страх и респект от държавата.

Да си дойдем на думата, уважаеми читатели. Липса на страх и респект от държавата? И защо го няма този страх? Ами много просто. Всеки знае отговора. Всъщност има ли Държава изобщо?

Убийци, агресори и нарушители рецидивисти са на свобода. Пуснати срещу парична гаранция. Или осъдени условно. Примерите са десетки. Биеш, убиваш, пребиваш – няма проблем, няколко дни в ареста и после си на свобода.

Откъде да дойде този страх и респект от държавата? Откъде? Къде са примерите? Какво се случва ежедневно пред очите ни? Справедливост? В България няма такова нещо. Полиция? Прокуратура?

Колко възпитани и невинни деца (а и не само) от добри семейства и с добро възпитание си отидоха без време – жестоко убити, блъснати от неадекватни шофьори или по друг начин? Колко? Да ги изброяваме ли?

– убитата от АТВ в Слънчев бряг Христина от Пловдив

– 15-годишният Филип, прегазен на пешеходна пътека, без да подозира нищо?

– убитият жестоко в Цалапица Димитър Малинов

– убитата наскоро в Първомай полицейска съпруга

– убитата в Пловдивско Милена Димова

– убитият пътник в градски автобус в София

И още, и още, и още. Да, семейната среда е изключително важна. Спор няма. Но къде е Държавата, къде са правоприлагащите органи, къде е прокуратурата, къде е справедливостта?

В България такива неща ги има само на хартия. За съжаление. И за още по-голямо съжаление у нас колкото по-възпитан и културен си, толкова по-трудно живееш и толкова повече си мачкан от другите – безцеремонните, арогантни и винаги изплъзващи се на закона индивиди.

Бавно правосъдие, отлагане на дела и леки присъди за тежки престъпления чрез хитри адвокати и подкупни прокурори, липса на каквато и да било светлина в тунела – такава е днешната родна действителност.

Надежда няма, няма и да има. Всеки ще се спасява самосиндикално и ще се моли на Господ на него да не му се случи нещо лошо. Като например да не го прегази кола, докато се разхожда със семейството си навън и прави планове за бъдещето. Или да не бъде пребит от тийнейджъри само защото им е направил забележка.

Такава е България днес. И жална ни майка на всички нормални хора, населяващи тази територия…