Личният шофьор на Митьо Пищова с нечувани досега разкрития: Преди да умре ме помоли да

Илиян Петров Игнатов става известен с прякора си Дракона и с това, че почти 16 години е личен шофьор на Димитър Маринов – Пищова.

Двамата обикалят България на шир и на длъж. Почти няма град, където да не са били покрай бизнес задълженията на Митьо Пищова, който върти няколко конкурса за красота и редовно организира бляскави партита с куп изкусителни дългобедри и късополи манекенки.

Митьо е желан гост във всяка телевизия. Няма светско предаване, в което да не е участвал. Там разказва за живота си с усмивка, но дълбоко в себе си е самотен до болка.

47-годишният Илиян го нарича Учителя, защото от него е научил доста неща за живота, за приятелството, за това какви трябва да бъдат отношенията между хората, за лъжата и истината, пише „Уикенд“.

Той признава, че често е виждал Пищова да плаче. Едричкият на младини Митьо ронел сълзи като дете и обяснявал, че той е най-самотният и най-тъжен човек на Земята.

– Г-н Игнатов, къде ви срещна съдбата с Димитър Маринов и защо той ви взе под крилото си?

– С Митьо Пищова се запознахме много отдавна, беше през 1997 г. Майка ми беше тежко болна от рак, прикована на легло. Карах една „Лада“, която бръмчеше силно, отделно бързах за вкъщи и натисках педала. Митьо беше спрял с приятели в центъра на града. После ме намериха, вече бях спрял пред нас. Пищова ме наби.

Подадох жалба в полицията, униформените го намерили и скастрили. Намериха ме и мен в дискотека „Славяни”. Закараха ме в полицията. Там Митьо и друга търновска мутра бяха закопчани. Скъсах написаната жалба и си простихме. После ме видя на кооперативния пазар, където сестра ми има маси. Попита ме какво правя. Отговорих: „Нищо“.

Веднага ми предложи да стана негов шофьор. Приех. Разделихме се през 2013-а, когато реших да заживея в село Иванча и да гледам животни. Въпреки това продължихме да общуваме, виждахме се редовно. Мисля, че съм последният човек, който е разговарял с него, преди да издъхне.

– Какво ви заръча?

– Да гледам кой хора ще дойдат на погребението и да им благодаря. Обеща, че ще им помага отгоре, че ще напълни ресторантите на приятелите си с хора. Той вярваше в Господ и аз вярвам, че сега ще помага на всички, които го уважават. Дори и на мен ще помогне, защото си имам мечта – да участвам в „Биг Брадър“

– Освен че сте шофьор на Пищова, вие сте и негов кръщелник…

– Да, през 2003 г. Митьо реши да ме кръсти в църквата в Арбанаси. Направи много хубава церемония за мен и ще я помня вечно. Всеки ден с Митьо Пищова бяхме заедно.

Виждал съм го често да плаче. Светите дни и семейните празници го съсипваха. На такъв ден бягаше в дома на „Лъчитата” – при бай Любен и Иво Любенов, собственици на някогашните вафли „Лъчита“.

На всеки празник Митьо беше самотник. Него самотата направо го убиваше.  Когато говореше с някого, все се усмихваше, на срещи също, пред журналисти пак така. Когато всички си тръгнат, оставахме двамата и той почваше да плаче.

Имаше един специфичен плач. Покрай него видях доста неща и всякакви хора. Мога да кажа, че познавам половин България. Затова му викам Учителя, изучи ме на доста неща. Срещна ме с хубави хора. Бях му шофьор и асистент. Носех лаптопа, за да показва Митьо на разните бизнесмени какви конкурси прави, че да му стават спонсори.

По време на срещите аз мълчах. Като ме водеха по ресторанти, пак мълчах. Винаги съм мълчал, за да не кажа нещо и да не се изложа. Този мъж съм го виждал във всякакви състояния. Беше добър човек, каквото и да е правил, колкото и да са го оплювали. Питал съм го дали не може да стане друг, отговарял е, че не може.

– Бихте ли разказали интересни случки от обиколките ви из страната?

– Спомените ми са много, но не са за публично разказване, поне не на този етап. Винаги ще помня кръщенето си.

– Подари ли ви нещо?

– Хубавият спомен. Той пари нямаше. Казваше: „Човек като има приятели, има и пари“ Примерно, ние сме в Бургас Двамата оставаме при един човек и той ни поема хотела, ресторанта.

През последните години той живееше на морето в Слънчев бряг. Даваха му пари доста хора – и собственици на магазини, на складове. С тези средства организираше конкурси.

– Споделял ли е с вас какво му тежи, освен липсата на семейство?

– Самотата го смачкваше. Много ревеше на турските сериали, които гледаше вечерно време. Яд ме е, че не съм записвал тези сълзи. Плачеше като дете. Иначе се правеше на велик: „Аз туй, туй, туй“.

Плачеше за всеки свой приятел, отишъл си от този свят. Ходеше на гробовете, почистваше ги. Той вярваше в отвъдното, в божията справедливост и че Бог всичко вижда.

– Какво беше истинското му отношение към жените? Изказваше се доста цинично…

– Обичаше ги всички. Сваляше ги не с красота, а с умението да говори. Тръгваме от София за Бургас. Той почва разговор с едно момиче. Прекъсват го от оператора, той пак я набира. На третия ден девойката беше с нас в колата.

Магьосник беше на приказките. За съжаление, всички го забравиха. Нямаше един журналист на опелото. Аз снимах само. Къде е Албена Вулева? Тя непрекъснато го „хапеше“. Обичаше да го снима как си чопли зъбите.

– При толкова жени около Пищова и конкурси за красота, и момичета, които е направил известни, защо нямаше дами на опелото?

– Не зная, нямам обяснение. Всички си мислехме, че ще има интерес от телевизиите – нищо подобно. Докато можеше да говори, ми звънеше от болницата „Сърце и мозък” в Бургас. Пускаше ми есемеси. Искаше да го закарам в Петрич, на Рупите, на гроба на леля Ванга, като излезе от болницата. Обещах му, но явно не му беше писано.

Като го изписаха от Бургаската болница, го върнаха в Черноморец, където му правиха рехабилитация. Вечерта паднал от леглото. Нямало кой да го вдигне. На сутринта го намерили и вдигнали на кревата. Пренощувал е на пода. После го преместиха в София. Звънях му, но никой не ми вдигаше.

Братовчед му Виолин от Трявна ми се обади и каза, че са се чули, но трудно му се разбирало, защото имал някаква тръба в носа ли, в устата ли… Умря на рождения ден на майка си – 3 март. Затова си мислех, че трябва да го закопаят при нея в Габрово, но близките му бяха решили друго. Роднините му дойдоха и достойно го изпратиха. На 6-и погребахме Пищова, а на 7-и синът му Юлиан имаше рожден ден.

– Запознат ли сте с историите му с покойния Иво Карамански?

– Ами, там има много истории, но една е водещата. Карамански го е тествал и Митьо не е издържал един тест. Това е сложило точка на приятелството им. Не съм го натискал да разказва. Иначе е бил в живот, задоволен отвсякъде.

Ходел е като генерал из Велико Търново. Всички са знаели, че Кръстника му е гръб. Смее ли някой да го закачи?! Легенди се носят за нещата, правени от Иво Карамански в старата столица, но не е дошъл моментът, защото има двама души, набъркани в историите, починаха наскоро Бог да ги прости!

– Реални ли са 4000-те жени, с които Митьо Пищова се хвалеше?

– Да, реални са, само че „филмът“, който той разказва, не е точно такъв. (смее се – б.а.).

– Каква е съдбата на двете съпруги на Пищова?

– За майката на Юлиан никога нищо не е разказвал. Не знаем дори името на тази жена.

За Вяра говореше. С нея имаше голяма любов, но тя го остави. Много страдаше и плачеше за нея. По това време стана риалити звезда. След раздялата почнаха да го търсят от разни телевизии. За да не пътуваме, почнахме да спим в хотел „Родина” в София.

По едно време реши, че ще става кмет на Търново. Вземаше кебапчета и кюфтета от богатите, за да ги дава на баби и дядовци. Раздаваше и коли, и вафли, после никой не ходеше да гласува за него. Казваше, че човек трябва да има сърце. В днешно време обаче доста хора са без сърца и това вече е проблем.

Ще помня един негов съвет: „Моето момче, искам да вървиш само по осевата линия напред, нито наляво, нито надясно“. Колата му винаги беше пълна с бензин, с вода за пиене. Сега е пълна с бельо за манекенките, които така и не се сетиха да го изпратят.