Пловдивски адвокат изригна: Няма по-прецакани хора от бъдещите пенсионери в България!

През последните дни думата „пенсия“ стана много актуална. Освен онези 50 лева, на които се радват пенсионерите и вероятно ще се радват още няколко месеца, социалният министър Деница Сачева обяви и че момента се обсъждат няколко варианта за осъвременяване на пенсиите от началото на следващата година.

Тодор Кръстев обаче, адвокат в пловдивската колегия, на база на личния си опит и познания твърди: Няма по-прецакани хора от бъдещите пенсионери в България! И през уикенда разказа една история във Facebook, както той я нарече – „не много неделна“. Предлагаме ви я без редакторска намеса:

„Тези дни за пореден път направих постъпки да си възстановя надвнесените осигуровки, вече с немалка давност. И разбира се, за пореден път ударих на камък. Омагьосан кръг. Параграф 22 отвсякъде. Препращат те от един на друг и те подхвърлят като топка. Не знам, може би трябва да махна с ръка и да забравя.

И това май не е лошо решение, като се замисля. Преди години, докато чаках на една опашка в НАП, без да искам дочух как се заканват да една възрастна жена, която „имаше наглостта“ да си поиска някаква дребна сума надвнесена от дохода, който получава от отдаване под наем на семейния гараж. Заканваха се, как проверка ще й спретнат, все нещо тази проверка щяла да констатира, и ще посмеела ли след това път друг път да ги занимава, за да и връщат надвнесените левчета.

Затова, за пореден път стигам до извод, че няма по-прецакани хора от бъдещите пенсионери в България, които са били лоялни към държавата. До този извод стигам, наблюдавайки и дебатите за пенсионните фондове. Преди време с истинска загриженост съветвах един мой съученик, работещ като таксиметров шофьор, че не може да продължава да не се осигурява. Че никой не трябва да се бърка в Божиите работи. Че могат да дойдат години, когато няма да може да работи и ще му трябва доход, с който да преживява.

На тази моя пледоария той се усмихна иронично и ми каза нещо, което никога няма да забравя:

„Виж сега, приятелю. На теб в момента държавата ти смъква по две кожи от гърба за осигуровки. Взема ти дори повече, които не иска да ти върне. Бачкаш като вол, плащаш всеки месец като поп, а дори и болнични не ползваш от десетки години. Аз от 90-та година една стотинка не съм дал за осигуровки и нямам никакво намерение да дам някога. И не се притеснявай за мен, че на старини ще остана без доходи. Социалната пенсия не ми мърда. Всяка година я увеличават и докато дойде аз да я вземам, ще бъде нелоша. Отделно парите, които трябва реално спрямо заработеното да давам на държавата като осигуровки, аз си ги спестявам, и след време ще си купя с тях един малък апартамент, който ще давам под наем. И така с наема и социалната си пенсия, ще формирам месечен доход, който ще бъде чувствително по-голям от твоята пенсия. И за разлика от теб, аз ще имам още едно жилище.“

Това е. Млъкнах и с наведена глава смених бързо темата. И за пореден път стигнах до извода, че на държавата й е последна грижа за лоялните и коректни осигуряващи се. Другият извод, който си направих, е, че системата е толкова пробита, че има огромна логика в доводите на приятеля ми с таксито. Наистина не е ли по-добре човек да си спестява осигуровките, ако може, и да си закупи нещо с тези пари за старини, което да му носи сигурна доходност, отколкото да налива пари в пясъка, без да знае къде отиват и какво ще получи от тях, ако случайно стигне до пенсия.

И с хаоса с пенсионните фондове и все по-налагащата се информация, че след 20-тина години БВП на България ще бъде с такава структура, че изплащането на пенсиите от НОИ ще бъде истинско чудо, може би наистина подобна логика, като на приятеля с таксито, ще бъде все по актуална.“