Пловдивчанка за ада на К-19: Живях 7 часа с труп в болничната стая, а после…

Жена, която оздравя от коронавирус и оцеля в COVID-отделението на пловдивска болница, споделила пред „Марица“ за най-трудните шест дни в живота си. Ето разказа й от първо лице: „В началото на октомври съпругът ми вдигна температура. На следващия ден и аз, а на третия и двете ни деца. Обадих се веднага на личната лекарка и тя ни предписа антибиотик, селен, цинк, витамин Д, както и да ядем много зелени салати. Тъй като ние седяхме затворени вкъщи, баща ми ни пазаруваше.

Всички лежахме изтощени, без сила и обилно се потяхме. Два дни след началото на лечението децата ми се чувстваха много по-добре и вече нямаха температура. На шестия ден след като започна да пие антибиотик, съпругът ми също доста се беше подобрил.   Аз обаче 10 дни не успях да сваля температурата си, въпреки че смених два антибиотика. Тогава личната лекарка ми каза да се обадя на Бърза помощ. Направих го, дойде линейка и ме закара в болницата в Пловдив, в която към онзи момент имаше свободни легла.

В COVID-отделението бяхме настанени 22 души – 5 жени и 16 мъже. Направиха ми рентгенова снимка на дробовете и проба за трети антибиотик, към който се оказа, че не съм алергична. Вливаха ми го чрез абокат, слагаха ми и Рингер, защото бях обезводнена. На леглото до мен лежеше 70-годишна жена. Един път докторът измери с термометър от разстояние на челото й, че има 30 градуса температура. Аз му казах, че моят личен термометър с живак показва 38,5, но въпреки това той каза на сестрата, да напише в документите 30 градуса! Жената от съседното легло се влошаваше. Една сутрин сякаш беше изпаднала в кома и издаваше хъркащи звуци. Отидох и казах на лекаря, но нищо не последва.

На другия ден жената почина. Седем часа трупът й стоя в нашата стая, защото никой не искал да влезе в отделението и да го премести! Аз през цялото това време лежах, завита през глава, обърната на другата страна и постоянно плачех! Друга жена от стаята ни пък цяла нощ кашляше без да спира, не спря нито за миг. На сутринта я преместиха в съседната стая, където й подаваха кислород. После я транспортираха в Инфекциозна клиника, където е починала. Докато бях в болницата, издъхна и един мъж. Не съм видяла лично, защото беше в друга стая, но разказаха, че говорел по телефона, изпуснал го, паднал и умрял. След 6 дни престой в болницата ме изписаха.

Попитах как да се прибера вкъщи – оказа се, че линейките не предлагат тази услуга. А според закона ако вървя пеша, може да ме глобят 5000 лв. В край сметка се прибрах вкъщи точно така. Просто нямаше друг вариант – мъжът ми беше под карантина вкъщи, баща ми не шофира, не мога да питам никой близък или познат, за да не ги заразя. През цялата карантина ни проверяха полицаи – или по телефона, или се показвахме на балкона, а те ни виждаха от улицата. Шестте дни в COVID-отделението ми нанесоха ужасни психически травми и не знам, кога ще се оправя. През цялото време там плачех от страх, че и аз ще умра!“