ПОСЕТИХ ОФИСНОТО ПАРТИ НА СЪПРУГА МИ ЗА ПЪРВИ ПЪТ, САМО ЗА ДА ВИДЯ НЕГОВАТА ДРУГА „СЪПРУГА“ ТАМ – ПОСЛЕ ПОЛУЧИ ТОВА, КОЕТО ЗАСЛУЖАВАШЕ

Когато Дженифър случайно попадна на имейл, където канеха съпруга ѝ на бляскаво новогодишно парти и позволявали да доведе придружител, любопитството ѝ се разпали. Но това, което откри на събитието, разби доверието ѝ и доведе до неочакван обрат на съдбата.

Лаптопът издаде сигнал точно когато гледахме филм. Оливър току-що беше отишъл до банята и беше оставил лаптопа отворен на масичката пред дивана.

Погледнах екрана и видях темата на имейла, която се открояваше:

„Уважаеми г-н Оливър,

С радост Ви съобщаваме, че се приближава Новогодишното парти! Дрескод: White Party. Можете да доведете придружител (вашата съпруга). Адрес…“

Примигнах и препрочетох имейла. В неговата компания никога не позволяваха да се водят придружители. Никога. Безброй пъти бях чувала как се оплаква от това. А ето че сега черно на бяло пише „плюс един (вашата съпруга).“

Когато Оливър се върна, опитах да се държа спокойно, макар любопитството ми да кипеше.

– Значи фирмата ви прави новогодишно парти? – подхвърлих уж небрежно.

– О, да – отвърна той, взе лаптопа и го затвори, преди да успея да кажа още нещо. – Нищо особено. Обичайната сбирка в края на годината.

– Мога ли да дойда? – попитах, накланяйки глава с усмивка.

Той застина за частица от секундата, после махна с ръка, сякаш беше без значение.

– Не, не позволяват гости. Повече е работно събитие.

Намръщих се.

– Но в имейла пишеше… –

– Не, Джен. Довери ми се. – Гласът му прозвуча отсечено, а погледът му се разминa с моя. – Както и да е, ще поработя онази вечер, няма да е нищо особено.

Тогава за пръв път усетих нещо странно. Оливър често работеше до късно или пътуваше по работа, и отдавна бях свикнала с отсъствията му. Винаги му вярвах – нали това правят женените двойки. Но този път имаше нещо… нередно в тона му.

Настъпи Новогодишната нощ. Стоях пред огледалото, приглаждайки бялата си рокля. Любопитството ме беше яло отвътре с дни. Защо не иска да отида на партито? Срамува ли се от мен? Или крие нещо?

– Честита Нова година, Джен! – провикна се той, докато обличаше палтото си и ми даде бърза целувка по бузата.

– Честита… – отвърнах, наблюдавайки как излиза.

Щом вратата се затвори, грабнах дамската си чанта и се отправих след него.

Хотелът, в който се провеждаше партито, блестеше като скъпоценен камък в мрака. Фоайето бе украсено със сребристи ленти, блещукащи светлинки и елегантни цветни аранжировки. Гостите, облечени в искрящо бяло, се забавляваха, а залата кънтеше от смях и приказки. Бях едновременно нервна и решена да разбера какво става, докато отивах до рецепцията.

– Името Ви, моля? – попита управителят, усмихнат учтиво.

– Дженифър. Аз съм съпругата на Оливър – заявих уверено.

Усмивката му замръзна за миг и той погледна в списъка си, после отново към мен. След това се засмя неловко.

– Добър опит!

– Казвам се Дженифър – повторих. – Съпругата на Оливър.

Лицето на управителя стана смутено.

– Ъъъ… Мисля, че има недоразумение. Оливър вече се регистрира… със своя придружител. Истинската му съпруга.

Сърцето ми се сви.

– Как така?

– Да, пристигна преди около половин час. Винаги идват заедно, виждал съм ги неведнъж. – Той се намръщи, сякаш очакваше бурна реакция.

– Аз съм му съпругата… – произнесох тежко.

Управителят се приготви да провери повторно, но аз вече бях видяла Оливър в дъното на залата. Беше лесно разпознаваем в снежнобелия си костюм. Дъхът ми секна, когато го видях с нея – жена с дълга тъмна коса, подпряла ръка на рамото му. Двамата се смееха, приведени един към друг, твърде близки, за да е просто приятелска сцена.

Светът се завъртя пред очите ми. Бляскавите украшения се сляха, докато умът ми препускаше.

– Госпожо? – управителят се обади предпазливо.

Обърнах се към него и казах спокойно:

– Няма нужда да проверявате. Видях го.

Той се поколеба, сякаш искаше да добави нещо, но аз вече се отдалечавах, излизах от партито и от живота на Оливър.

Навън студеният въздух пронизваше лицето ми, но не заглушаваше огъня, горящ в мен. Стегнах палтото около раменете си, а токчетата ми отекваха по тротоара, докато отивах към колата си.

Нямах представа точно какво ще предприема, но знаех едно: Оливър щеше да съжалява за това.

На следващата сутрин, тъкмо си наливах кафе, телефонът иззвъня. Бях твърде ядосана от снощи, за да го вдигам, но нещо ме накара да отговоря.

– Госпожа Оливър ли е на телефона? – попита спокоен, делови глас.

– Да – отвърнах, усещайки как стомахът ми се свива.

– Обаждаме се от болница „Мърси“. Съпругът Ви претърпя автомобилна катастрофа рано тази сутрин. Състоянието му е стабилно, но трябва спешно да дойдете.

Замръзнах.

– Автомобилна катастрофа? Той… добре ли е?

– Има сътресение и счупена ръка. Има и усложнения, които ще обясним при Вашето идване.

Не казах нищо повече. Метнах палтото и излязох, все още разкъсвана между гнева от снощи и тревогата дали е добре.

В болницата ме лъхна познатата миризма на дезинфектант, докато се озовах в залата за изчакване. Медицински сестри минаваха покрай мен, докато сърцето ми биеше лудо.

– Дженифър? – обади се лекар, който се приближаваше. Беше на средна възраст, с добродушно, но сериозно изражение.

– Да. Оливър как е?

– Засега е стабилен, но има нещо, което трябва да обсъдим. – Той ми посочи да седна. – Ръката му е счупена на няколко места. Ако не го оперираме бързо, има риск от трайни увреждания. Проблемът е, че застраховката му е изтекла миналия месец. Като негова съпруга Вие можете да подпишете документите за операцията и да се погрижите за финансите.

Примигнах, опитвайки се да асимилирам думите му.

– Изтекла? Защо не я е подновил?

Лекарят поклати глава.

– Не мога да кажа, но трябва да действаме бързо. Ще подпишете ли за операцията?

Когато влязох в стаята на Оливър, гледката ме смая. Лицето му бе побеляло, с превръзка на главата. Ръката – в слинг. Изглеждаше по-крехък от всякога.

– Джен… – прошепна, щом ме видя. Гласът му бе слаб.

– Оливър – отвърнах сухо, стоейки близо до вратата.

Той се взря в мен с умолителен поглед.

– Знам, че си ядосана, но моля те… изслушай ме. Не е това, което мислиш.

– Напротив, точно това е – сопнах се. – Излъга ме. Лъгал си ме отдавна. И снощи видях онази жена. Ти я доведе на партито, нали?

Лицето му помръкна.

– Мога да обясня…

– Не искам да слушам обяснения – прекъснах го. – Лекарят каза, че имаш нужда от операция, но застраховката ти е изтекла. Е, това е твой проблем. Нали имаш „истинска съпруга“? Тя да се погрижи.

– Джен, не го прави… – прошепна той, гласът му трепереше. – Сгреших. Моля те, просто подпиши документите.

Гледах го дълго, с биещо сърце. Част от мен искаше да крещи, да плаче, да му помогне, защото години наред бях свикнала да му пазя гърба. Но после си спомних всички онези пъти, когато му вярвах, а то се оказваше лъжа.

– Не, Оливър – казах твърдо. – Ти направи своя избор. Сега ще живееш с последствията.

Обърнах се и излязох от стаята, без да поглеждам назад.

В коридора походката ми беше по-лека, сякаш тежестта, която носех с години, изведнъж се беше вдигнала. За пръв път усетих, че не е моя работа да разчиствам бъркотията, която той бе създал.

Всичко приключи. Каквото щеше да последва, бе негова отговорност.

Няколко дни по-късно ми се обадиха от болницата. Не беше лекар, а самият Оливър.

– Джен, моля те – прошепна той, звучейки уморено и отчаяно. – Тя не дойде. Останах сам. Имам нужда от теб.

Замълчах, стискайки телефона, докато думите му се пропиваха в мен. „Истинската съпруга“ явно не била толкова истинска. Изчезнала в мига, в който разбрала, че не е този, за когото се представя.

– Джен? – повиши глас едва чуто.

– Ти избра, Оливър – отвърнах със спокоен тон. – Сега сам ще понесеш последствията.

Затворих и блокирах номера му.

В седмиците след това разбрах от общи познати, че кариерата на Оливър се срина. Слуховете за изневярата му се разпространиха на работа. Жената, с която се появил на партито, вече не беше с него, а чарът му не лъжеше никого.

Не го съжалявах. Чувствах се свободна

За пръв път от години не носех на плещите си товара на лъжите му. Вместо да се грижа за неговите капризи, се погрижих за себе си.

Записах се на уроци по грънчарство – мечта, която отлагах от години. Прекарвах уикендите в планински преходи, за които винаги бях копняла. Започнах отново да рисувам, а апартаментът ми се изпълни с платна и багри.

Дълго време бях просто „съпругата“ Дженифър, изпълняваща всичко. Сега обаче истинската Джен пое своя живот в ръце.