Проф. Юлиан Вучков така и не успя да преживее смъртта на любимата си Диана, голямата любов не изчезва

Проф. Юлиан Вучков така и не успя да преживее смъртта на любимата си Диана. Когато тя си отива през юни 2017 година, той е неутешим и започва бавно да се срива, научи 365novin.

Това разкрива екипа на Мартин Карбовски, който на практика до края поема грижите за професора.

„Загубих Диана, моето слънце, моята единствена и голяма любов! Винаги ще е с мен и в мен. Дълбок поклон! Твой Юлиан”, пише в трогателното си послание до Диана Юлиан Вучков. Диана Душкова е последният близък човек на професора. Той няма живи роднини и на практика остава сам. „Последните две години, откакто си отиде Диана, му помагахме, той много страдаше, че е сам. Ние бяхме с него, водехме го при лекари.

Накрая го свързахме и с момче и момиче, които му помагаха чисто житейски – чистене, пазаруване, да са до него“, разказват още от екипа на Карбовски.

Снощи професорът напусна този свят след инфаркт, потвърдиха от ВМА. „Тази вечер му е станало лошо и той е тръгнал с екип на ВМА към болницата. Бил е приет, за съжаление е издъхнал в Спешно отделение. Големият проблем в момента е, че той няма деца, близки роднини и на практика стои въпросът за изпращането на този човек“, казаха още от екипа на Карбовски.

Другият човек, който е бил близо до Юлиан Вучков е Марта Евтимова.

Журналистката често се отбивала при него, за да види как е той, дали няма нужда от нещо и заедно с екипа на Карбовски обсъждали как е най-добре да му се помогне. Голямата трагедия била и в това, че на практика много от приятелите на професора просто престанали да го търсят и той се измъчвал именно от тази самота.

Диана Душкова, жената, в която проф. Вучков открива любовта, умира внезапно като него в „Пирогов“. Именно тя беше жената, която проф. Вучков наричаше „любовта на живота ми“. До последно Юлиан Вучков си остана един от най-колоритните телевизионни водещи и журналисти. В едно от последните си интервюта той признава:

„Съжалявам, че през доста дни от живота ми съм се оказвал крайно чувствителен и съм преживявал бурно разни обиди, огорчения, подлости, след като е трябвало да се забавлявам поне с част от тях, защото имам достатъчно силно и постоянно проявяващо се чувство за хумор. В същото време съм благодарен на себе си, защото съм бил отдаден не само на болките си, а и на смеха си, който винаги е бил една от главните опори на съществуването ми.“