За България
Сдружение настоява данните за „вечните химикали“ в храните у нас да станат публични
Сдружение „За достъпна и качествена храна“ настоява институциите да публикуват как се следят пер- и полифлуороалкилираните вещества (PFAS) в храните и питейната вода в България. Организацията иска да бъдат оповестени изследваните продукти и водоизточници, честотата на проверките и резултатите от тях, както и информация за капацитета на лабораториите.
Искането идва след доклад на Европейската сметна палата от 18 ноември 2026 г., който предупреждава, че правилата на ЕС за т.нар. „вечни химикали“ не се развиват достатъчно бързо спрямо рисковете. Докладът посочва, че оценките и ограниченията за отделни вещества могат да отнемат средно около пет години, а една трета от държавите членки не проверяват дали ограниченията се спазват.
Какво показва европейският доклад
PFAS е голяма група химични вещества, използвани в различни продукти и приложения. Според одиторите в употреба са над 1400 такива вещества, като много от тях не са регистрирани по европейското химическо законодателство. Това затруднява проследяването на риска и въвеждането на ограничения.
В ЕС са определени максимални нива за четири вещества от групата в някои храни от животински произход. За питейната вода са въведени стойности от 0,10 микрограма на литър за сумата на определени PFAS и 0,50 микрограма на литър за общите PFAS. Европейската сметна палата обаче предупреждава, че тези граници не отразяват непременно изцяло натрупването на замърсяване и най-новите научни оценки.
Това не означава, че всяка храна или вода, която е в рамките на законовия лимит, е доказано опасна. То означава, че спазването на действащата граница не е достатъчно само по себе си, за да се изключат всички рискове при продължително излагане. Одиторите отбелязват, че нормативните стойности не винаги гарантират безопасност при редовна и дългосрочна консумация.
Какво иска сдружението да стане публично
Председателят на организацията инж. д-р Андрей Велчев заявява, че продукт може да отговаря на действащите изисквания, без това да изключва всички дългосрочни рискове. Сдружението настоява институциите да посочат колко често се изследват храните и водата, кои конкретни продукти и източници се включват в мониторинга и какви са установените резултати.
Организацията поставя и въпроса дали България разполага с достатъчен лабораторен капацитет. Тя призовава за повече научно обосновани изследвания и по-добра координация между институциите, които отговарят за храните, водите и околната среда.
Защо данните са важни
Според Европейския орган за безопасност на храните най-критичният здравен ефект при оценката на PFAS е намаленият отговор на имунната система към ваксини. Сред храните, които допринасят най-много за излагането чрез храната, са рибата и яйцата. Децата са сред по-силно изложените групи, тъй като приемат повече храна спрямо телесното си тегло.
Публичните резултати от наблюдението биха помогнали да се разбере не само дали отделни проби покриват нормативите, но и какво се изследва и доколко картината е представителна. Това е редакционният извод от поставените въпроси: без данни за обхвата и честотата на контрола обществото трудно може да прецени какво действително е известно за PFAS у нас. Самото искане на сдружението обаче не доказва наличие на замърсяване в български храни или водоизточници.
-
За Българияпреди един денОт последните минути дойде новината за любuмeцa в „Игри на волята“ Боян Кърлиев
-
За Българияпреди 3 дниМлад спортист е убитият в магазин в София
-
За Българияпреди един денИзвънредна новина за cъcтоянието на Симонa – Иван блuзнaka е в пaнuka
-
За Българияпреди 3 часаПияна майка катастрофира с три деца, избяга и ги остави в смачканата кола
-
Водещи новинипреди 2 дниСДВР разследва инцидент с 15-годишно момиче след разпространени видеозаписи
-
Водещи новинипреди 2 дниИскат постоянен арест за обвинения като ръководител на „Дивизия Пловдив“
-
За Българияпреди 2 дниДете почина след инцидент с тротинетка
-
Любопитнопреди 2 дниДъщерята на Слави Бинев се теши в Барселона
