С колко точно и за кого ще нараснат пенсиите след увеличението им

Между 30 и 37 лева увеличение на пенсията ще получат хората с най-ниски възнаграждения за старост от юли догодина. Това ще се случи, ако правителството приеме предложението за индексация с 10% на пенсиите от 300 до 369 лева, колкото е линията на бедност за 2021 г. Идеята лансира социалният министър Деница Сачева.

От първи юли догодина минималната пенсия ще се увеличи с 50 лева – от досегашните 250 на 300 лева. Това е предложението в бюджета за следващата година, съобщи Сачева, цитирана от Труд. От същата дата всички пенсии от 300 до 369 лева ще се повишат с 10%, а тези над 369 лева ще бъдат увеличени с 5 на сто. По данни на НОИ пенсия до 300 лева получават около 1,18 млн. българи, а още 336 000 взимат между 300 и 400 лева на месец.

Над 205 000 пенсионери, които са с пенсия между 400 и 500 лева, ще взимат допълнително на месец между 20 и 25 лева или това са близо 10 на сто от пенсионерите у нас. За над 128 000 души увеличението ще бъде между 25 и 30 лева на месец, тъй като те получават сега между 500 и 600 лева. 50 – 55 лева отгоре върху парите си ще взимат по-богатите пенсионери с възнаграждения между 1000 и 1100 лева, които са над 20 000 души.

Тези, които сега получават тавана от 1200 лева – над 25 000 пенсионери, също ще се възползват от индексацията на пенсиите, защото правителството предвижда той да бъде повишен и да надхвърли 1400 лева. Въпреки това максималният осигурителен доход няма да се вдига, заяви категорично Сачева.

Тя потвърди, че до края на март всички възрастни хора ще продължат да получават по 50 лева добавка към пенсията си.

В същото време приходите от осигурителни вноски за Държавното обществено осигуряване може да не са достатъчни, за да покрият разходите за пенсии, обезщетения и помощи. Има редица фактори, които увеличават вероятността от такава опасност. Това предупреждават експертите на НОИ в свой анализ за стратегическите рискове пред управлението на държавното обществено осигуряване в периода след 2020 г.

Според анализа на първо място сред факторите са демографските процеси. Прогнозите за населението сочат, че през 2020 г. коефициентът на възрастова зависимост в старшите възрасти (населението на 65 и повече години на 100 души от населението на възраст от 15 до 64 г.) ще достигне 34,30. Това означава, че на всеки 100 души на възраст между 15 и 64 г. се падат 34 души на 65 и повече години.

В дългосрочен план тенденциите не са оптимистични – очаква се стойността на това съотношение да достигне близо 45 само за период от две десетилетия, а през 2050 г. да надхвърли 52, посочват в анализа си от НОИ.

При сегашното законодателство очакванията са балансът на ДОО да остане отрицателен (разходите да останат по-високи от приходите) за целия период от 2019 г. до 2070 г. При 3,3% от БВП, дефицитът в ДОО се очаква да нарасне до 4,8% от БВП в края на периода.

Решенията, свързани с промяна на един или друг от параметрите на осигурителната система могат или да ускорят, или да забавят влиянието на демографските процеси върху способността на държавата да изпълни ангажимента си към сегашните и бъдещи осигурени лица и пенсионери, посочват експертите.

Другите фактори, които носят риск за системата, са НОИ да не може да открива грешки, нередности и измами с фондовете на ДОО, институтът да изостане от развитието на информационните технологии и да не разполага с достатъчно кадрови потенциал, за да изпълнява възложените му задачи.

С едва 8,83 лева средно се е повишила пенсията на хората, които са продължили да работят, след като се пенсионират. Това показват данните на Националния осигурителен институт за преизчисляването на пенсиите.

Заради извънредната ситуация с коронавируса у нас се въведе задължение НОИ да извърши служебно преизчисляване на личните пенсии, свързани с трудова дейност на работещите пенсионери, които имат придобит осигурителен стаж поне един ден след 31 декември 2018 г. Това засегна над 260 000 пенсии, като преизчисляването се извърши от 1 април 2020 г.

Най-голям е делът на хората, получили между 1 и 5 лева увеличение след преизчисляване на пенсията им. Такива са близо 33 на сто от преизчислените пенсии. Увеличение между 5 и 10 лева получават 23 на сто, а с над 15 лв. месечно са нараснали 35 975 пенсии. До 1 лев отгоре са взели 43267 души или 18% от всички.

За 102 души действителният размер на пенсията не е повишен, защото имат кратък осигурителен стаж след пенсионирането (в размер на един или няколко дни). 6 793 души не са получили и лев увеличение, въпреки че продължават да работят, защото взимат максималния размер, определен от държавата – 1200 лева.

Най-голям е броят на пенсионерите – близо половината, които имат натрупан стаж след пенсия от 1 месец до 1 година – 116 376 лица. Големият им брой показва, че в условията на недостиг на кадри, работещите пенсионери активно участват в трудовия живот на страната, коментират експертите на НОИ.

Пенсионерите, натрупали стаж между 1 и 5 години, са 76 823 лица, а над 10 г. стаж имат 3 907 души. От НОИ уточняват, че през следващите години извънредната мярка за служебно преизчисляване на пенсиите предстои да стане постоянна, като на осигурените лица няма да се налага да подават заявления за зачитане на стаж, а преизчисляването ще става служебно веднъж годишно от териториалните поделения на НОИ.