Трите чудотворни икони на Богородица, които даряват здраве –

Трите чудотворни икони на Богородица, които даряват здраве

Хиляди вярващи са се избавили от тежки физически и душевни страдания

Дева Мария е най-почитаната светица в християнството. Тя се смята за закрилница и пазителка на дома и семейството. Мнозина вярват, че молитвата към нея дарява здраве, благодат и лекува болести. Има хиляди случаи на изцерени хора, избавили се от тежки физически и душевни страдания.

В България има три изключителни, чудотворни икони на Богородица, които се пазят в три от най-големите ни манастири.

Богородица Осеновица в Рилския манастир

В Рилския манастир иконата Богородица Осеновица е най-голямото съкровище. Тя е изключително рядка – в специални вдлъбнатини около централния образ на Божията майка са разположени свети мощи на 32-ма християнски светци, чиито имена са изписани върху метални пластини. Местни разказват, че преди години жена, която дълго време не можела да има деца, се помолила пред Осеновица. Година по-късно се върнала в манастира, за да благодари за новородените си близнаци.

Свещениците в манастира си спомнят за мъж, който дошъл с тежка депресия и мисли да сложи край на живота си. След като прекарал три дни в молитва пред иконата, той си тръгнал с огромна душевна лекота и с нова сила.

Хората и до ден днешен знаят, че по време на големите епидемии в миналото иконата е била изнасяна и е спасявала цели градове и села от чума и холера.

Иконата, която се съхранява в главния храм „Рождество Богородично“ на Рилския манастир, се изнася два пъти годишно от постоянното ѝ място – на петия ден на Светлата седмица след Великден и в началото на Богородичния пост на 1 август на деня.

Богородица от Бачковския манастир

Богородица Влахернска е също е забележителна икона. Изображението на Божията майка е от типа „умиление“, облечено в сребърни и златни обкови, а датировката сочи ХІ в. Отстрани на образа на св. Богородица се чете надпис „влахерниотиса“, което показва, че тя повтаря живописния тип на прочутата Влахернска св. Богородица – покровителка на Константинопол.

По време на бурните събития около края на Втората българска държава образът на св. Богородица е бил скрит. Иконата е била в местността Клувията, където е намерена в началото на ХVІІ в. и донесена в манастира. За почуда на монасите тя изчезнала и отново била намерена на същото място в планината и върната. Това се повторило на два пъти, докато един от братята в манастира не получил в съня си заръката на св. Богородица образът ѝ да бъде изложен в съборната църква на манастира вдясно от централната врата в отделен иконостас, с три стъпала пред него, за да посреща всеки нуждаещ се и за да бъде винаги в храма.

Бачковската чудотворна икона е изцелила множество вярващи и нуждаещи се от Нейната небесна закрила. Местните разказват за изцелени раково болни, които с молитва са пристъпили към Божията майка. Имало една млада жена, която едва ходела след тежка катастрофа. Тя се включила в литийното шествие с иконата след Великден. Днес въпреки лекарските прогнози тя ходи и вярва, че това е благодарение на чудотворната сила на иконата.

Богородица Троеручица в Троянския манастир

Тя е сред най-почитаните в страната, защото дарява със здраве и помага при всякакви житейски трудности. Като символ сребърната трета ръка в иконата се тълкува като ръката на вярата, тази, която прави чудеса.

А тези чудеса започват още през VIII век. Иконоборчеството имало своите противници и един от тях бил свят човек като Йоан Дамаскин, който със слово и дела се опитвал да покаже, че иконопочитанието е част от християнската вяра. Йоан Дамаскин бил приеман от тогавашния император Лъв III като заплаха за императорската власт и за назидание ръката му била отсечена. Веднъж, след като заспал след горещи молитви пред икона на света Богородица, като се събудил, той отново видял ръката си като част от тялото си. В знак на благодарност отлял сребърна ръка и я положил върху иконата на Светата Майка.

Монасите и местните хора още си спомнят историята на отчаян съпруг от Северна България. Лекарите давали на жена му не повече от три месеца живот заради коварна болест. Мъжът дошъл в манастира сам, донесъл нощницата на съпругата си и я допрял до Троеручица, молейки се със сълзи. След като върнал дрехата на жена си, здравословното ѝ състояние започнало рязко и необяснимо да се подобрява. Шест месеца по-късно жената била почти здрава и двамата се върнали заедно в Троянския манастир, за да благодарят на чудотворната икона.