Удар по джоба! Нови напъни за вдигане на данък сгради и такса смет

Данък сгради и такса смет излязоха на първи план в разговора между общините и държавата, защото засягат пряко всеки български гражданин. Зам.-председателят на УС на Националното сдружение на общините и кмет на Троян Донка Михайлова заяви пред БНР, че данъчните оценки на имотите отдавна не отговарят на реалността.

Тя увери, че актуализирането им не означава автоматично увеличение на данъка върху недвижимите имоти. По думите й целта е приходната  политика на общините да стане по-нормална, по-справедлива и по-близка до реалното състояние на имотния пазар.
Данъчните оценки са замръзнали от 2016 г.

„Водим разговори по всички теми, които касаят българските граждани. Темата за данъчните оценки е стара и този диалог се води всяка година при договарянето на бюджета. В момента данъчните оценки са на нивото от 2016 г., което изкривява средата по отношение на приходите на общините и това рефлектира върху държавния бюджет“, коментира Михайлова.

Според нея данъчната оценка трябва да се доближи до реалната стойност на имота. Това ще позволи на общините да планират по-честно приходите си и да осигуряват услуги без сегашното изкривяване. Кметът на Троян обаче подчерта важния нюанс – новата данъчна оценка не значи непременно по-висок данък сгради. По думите й тя трябва да въведе справедливост, а не да се превърне в механично натоварване на хората. „Крайно време е данъчните оценки да станат реални“, категорична е Михайлова.
Такса смет тръгва към нов принцип

Другата чувствителна тема е такса „битови отпадъци“. Принципът „замърсителят плаща“ според НСОРБ е по-справедлив, но въвеждането му трябва да бъде плавно и да започне от 2027 г. Причината е, че промяната може да се усети най-тежко именно в най-малките населени места.

„Принципът „замърсителят плаща“ е предизвикателство за гражданите и затова предлагаме плавен процес, който да започне от 2027 г.“, изтъкна зам.-председателят на Сдружението на общините.

„Нашата тревога е свързана с това, че в най-малките населени места, където живеят граждани с по-ниски доходи, при въвеждането на новия принцип хората ще имат чувствително увеличаване на такса „битови отпадъци““, обясни тя.
Плавен преход, а не рязък скок

Затова общините предлагат преходен модел, а не рязко въвеждане на новата система навсякъде. Идеята е всяка община да започне поне в едно населено място, а големите градове – в определен район. Така ще се види как работи принципът на практика, преди да стане масов.

„Предложихме на МФ в Бюджет 2026 да се заложат стъпки, които да задължат всяка община да въведе поне в едно населено място на територията на общината или в определен район за големите градове въвеждането на новия принцип. Това ще позволи постепенен процес на въвеждане към този нов принцип, който намираме за справедлив“, каза Михайлова.

Новият модел означава всяко домакинство да плаща такса смет според количеството отпадък, което създава, а не според данъчната оценка на имота. Според Михайлова именно старата база е деформирана и затова промяната е необходима.

„Новият принцип се опира на това всяка домакинство да плаща такса „битови отпадъци“ не на база данъчна оценка на имота, а на база на генерираното количество отпадък. Проблемът е, че за да можем да въведем такава система, са необходими доста средства за съдове, софтуер и нова техника – камиони. Тези средства не са налични в българските общини, ние можем постепенно да се снабдяваме с тези нови активи, които да обезпечават процеса“, посочи тя.

Михайлова призна, че законът позволява и друг вариант – таксата да се изчислява според броя на живеещите в жилището. Това не е идеален модел, но според нея е по-справедлив от сегашната зависимост от данъчната оценка.

„Законът ни позволява таксата да се изчислява на брой жители, живущи в съответното жилище. Това също не е изцяло справедлив метод, но е по-справедливо таксата да се начислява на база на броя живущи отколкото на база на данъчната оценка на имота, която е деформирана“, каза още тя.
Общините искат реални правомощия

След данъчните оценки и такса смет идва големият въпрос за реалните правомощия и ресурси на местната власт. Донка Михайлова заяви, че държавата и общините могат да работят като равностойни партньори само когато има ново отношение към децентрализацията.

„Ще работим като равностойни партньори в защита на интереса на българските граждани тогава, когато заедно, държава и общини, създадем едно ново отношение към децентрализацията, когато българските общини бъдат овластени да отстояват интересите на хората, да имат правомощия и ресурси да го правят“, заяви тя.

По думите ю НСОРБ винаги поставя темата за децентрализацията. Остава надеждата това да се случи в края на годината и да започнат реални преговори през 2027 г. При настоящите разговори с правителството хоризонтът е бил по-близък – до края на 2026 г., защото бюджетът трябва да обезпечи финансирането на дейността на общините за следващите няколко месеца.
„Животът в общините не спря“

Михайлова подчерта, че общините са работили в трудна среда заради липсата на бюджет, несигурното планиране и трудното прогнозиране.

„Животът в общините не спря. Беше трудно, защото за трети път работим в условията на отсъствие на бюджет, в условията на несигурност, на трудно прогнозиране. Беше трудно и за нас, ръководството на НСОРБ, защото водихме трудни преговори. Българските общини за пореден път доказаха, че са устойчиви, че умеят да работят в условия на трудности, когато властта реално отсъства от терен“, отбеляза тя.
Инвестиционната програма започна от нула

Най-тежката част от преговорите с финансовото министерство е била инвестиционната програма на общините. Тя обхваща малко под 3500 проекта на стойност 8,3 млрд. лв., а изплатени до момента са 991 млн. лв. По думите на Михайлова разговорът за обезпечаването на програмата е започнал „от 0“.

„На практика тръгнахме в разговора за обезпечаването на инвестиционната програма на общините от 0. Инвестиционната програма обхваща малко под 3500 проекта на стойност 8,3 млрд. лв. От тях изплатени към момента са 991 млн. лв. Ние не можем да спрем да работим. Аргументите ни в преговорите бяха, че ако тази програма не бъде обезпечена финансово – тя следва да се плаща, защото общините са подписали договори с изпълнителите и защото на терен се работи“, каза тя.

Кметът на Троян предупреди, че ако финансирането не бъде осигурено, рискът от съдебни спорове е реален.

„Най-нормалното е в тази ситуация строителите да ни осъдят, а ние да осъдим държавата, с която сме подписали договори. Стигнахме до едно приемливо решение за финансиране в рамките на бюджета на 600 млн., които ще позволи строителният процес да продължи“, заяви Михайлова.
Ресурси срещу отговорност

Така общините приемат договореното като работещ компромис за следващите месеци, но не и като окончателно решение на големия проблем. Данъчните оценки, такса смет, инвестиционната програма и децентрализацията се събират в една и съща точка – местната власт иска повече справедливост, повече предвидимост и реални ресурси. Само така общините могат да отговарят пред хората не само с обещания, а с резултати.