Беше най-известният българин в СССР

Бисер Христов Киров е роден на 4 септември 1942 година в София в семейство с дълбоки духовни и културни корени. Родителите му произхождат от родопското село Чокманово – място, което самият той по-късно ще споменава с уважение и чувство за принадлежност. Баща му, Христо Николов Киров, е пастор в Църквата на адвентистите от седмия ден – строг, морално изискващ и принципен човек, чието възпитание оставя траен отпечатък върху характера на бъдещия артист. Майка му, Венциноса Апостолова Кирова, остава далеч от публичността, но именно тя е тихата опора в семейството – жена с художествен усет, чувствителност към музиката и естетиката, която първа забелязва таланта на сина си и го насърчава да поеме по пътя на изкуството. В семейството растат и двамата му по-малки братя – Апостол и Цвети, с които Бисер Киров запазва близка връзка през целия си живот.

Музиката влиза в живота му изключително рано. Още на петгодишна възраст започва да свири на цигулка, по-късно преминава на виола, а от дванайсетгодишен взема и китарата – инструмент, който ще се превърне в негов постоянен спътник. Училището не е просто формалност за него – през 1961 г. завършва 22-ро училище в София с пълно отличие. Същата година е призован в армията и от 1961 до 1963 г. служи в артилерийски дивизион в град Марица, днешен Симеоновград. Именно там, по време на военната служба, пее в рок дуети с Георги Минчев – приятелство и творчески контакт, който ще остане емблематичен за цяло поколение.

След армията Бисер Киров не избира лесния път. Паралелно с музиката следва „Полупроводникови материали“ във Висшия химикотехнологичен и металургичен институт в София, а между 1968 и 1969 г. изучава и „Журналистика“ в Софийския държавен университет. Тази рядка комбинация между инженерно мислене, хуманитарни науки и артистичен талант го прави изключително ерудиран и подготвен творец. През 1988 г. завършва с отличие „Музикална режисура“ в ГИТИС в Москва в класа на проф. Иоаким Шароев и година по-късно постъпва в аспирантура – факт, който показва, че той възприема музиката не само като сцена, но и като наука и мисия.

Първият му сериозен пробив идва почти случайно. На студентския празник 8 декември 1966 година е чут от композитора Морис Аладжем – среща, която променя съдбата му. Още през 1967 г. започва професионалната му кариера като вокален изпълнител с оркестър „Балкантон“. Малко преди това създава рок групата „Рефлекс“ – една от първите подобни формации в България, с което се нарежда сред пионерите на българската рок сцена.
От този момент нататък кариерата му се развива с мащаб, непознат дотогава за български изпълнител. Бисер Киров реализира над 4500 концерта в Европа, Америка, Азия и Африка чрез най-големите международни концертни агенции. Четири сезона е солист във „Фридрихщадтпаласт“ в Берлин, а в продължение на 18 години е най-популярният певец-чужденец в бившата ГДР. В продължение на две десетилетия името му неизменно е сред десетте най-популярни поп изпълнители в Източна Европа, а в СССР е считан за най-популярния българин – своеобразен културен посланик на страната.

Творческото му наследство е колосално. Записва повече от 700 песни, включително над 300 свои композиции, на български, руски, немски, чешки, полски, испански и други езици. Работи по текстове на едни от най-големите поети, а за него пишат водещите български композитори. Дискографията му включва 15 дългосвирещи винилови плочи, издадени в България, Куба, ГДР, Полша и СССР, както и девет компактдиска в България и Русия с общ тираж над 7 милиона екземпляра. Пее с легендарни оркестри и споделя сцена със световни звезди, превръщайки се в рядък пример за артист от малка страна с истински глобално присъствие.
Наред с музиката Бисер Киров развива и активна обществена, телевизионна и културна дейност. Създава и продуцира редица телевизионни проекти, режисира концерти и музикални филми, работи с деца и млади таланти, дълги години е член на жури на престижни международни фестивали.

В периода 2006–2010 г. е съветник по културата в посолството на Република България в Москва, а по-късно е назначен за посланик на добра воля на България в Руската федерация – признание за неговия авторитет далеч отвъд сцената. Носител е на званията „Заслужил артист на Народна република България“ и „Заслужил артист на Руската федерация“ – чест, която малцина български артисти са получавали.
Зад този блясък обаче се крие тежка лична драма. През 2014 г. дъщеря му Венциноса умира от скоротечен рак едва на 42-годишна възраст. Загубата го съсипва. Двете й деца остават сираци и са отгледани от самия Бисер Киров и съпругата му Митка – последен опит да се съхрани семейното цяло след жестокия удар на съдбата. В последните си години той вече се бори и със собственото си заболяване – левкемия, която бавно подкопава силите му. Умира на 6 ноември 2016 г. в Берлин от мозъчен инсулт, на 74-годишна възраст.

Трагедията обаче не спира със смъртта му. Години по-късно семейството отново е покосено – внучката му Елиса умира внезапно в Германия едва на 17 години. Така съдбата сякаш затваря жесток кръг, превърнал личния живот на Бисер Киров в поредица от загуби, които хвърлят тежка сянка върху иначе блестящата му биография.
И въпреки всичко, той остава един от най-обичаните и значими български артисти на ХХ век. Гласът му, песните му и човешката му история продължават да живеят – като доказателство, че зад големия успех често стои висока лична цена.

Поклон пред паметта му.