За България

Васил Терзиев за случая „Петрохан“: Познавах Иво, Дечо и Пламен и подкрепях каузата им

Published

9 месеца ago

04.02.2026

Познавах ги. Иво, Дечо и Пламен. Лично. Подкрепях каузата им, включително заради тях самите – лично. И преживявам това, което се случи. Виждам какво се пише днес – паравоенни, сектанти, мрежи за трафик на хора, конспирации. Това написа в профила си във „Фейсбук“ кметът на София Васил Терзиев.

Ето и целия му пост:

Виждам и как по учебник, по най-добрите КГБ методи, за 24 часа се сглобява „история“, която после се лепи на мен:

анонимен профил -> удобен говорител -> жълти медии -> национален ефир.

Една и съща схема. Без факти. Без срам. Вместо да се зададат истинските въпроси, се търси удобен виновен. Някой пита ли се защо животът се върна в планината? Защо отново имаше сърни, вълци, мечки? Дали това е случайно – или е резултат от години ежедневни усилия срещу бракониери, които избиват по 10–15 животни наведнъж – за удоволствие? Случайно ли изчезнаха дървосекачите? Или беше резултат от последователна битка за опазване на 200–300-годишна букова гора – гора, за която местни деребеи и ДПС-структури открито се бяха заклели, че ще бъде изсечена? Някой ще попита ли за мигрантските канали, за които те помагаха на Гранична полиция да противодейства?

Това са истинските въпроси. А отговорите са ясни и проверими. Дейностите им се извършваха с разрешение от МОСВ и в рамките на закона. Какво и защо съм им бил дал аз стана важно само за да се отклони вниманието от реалната тема и да се свали отговорността от разследващите.

Отговарям: Помагал съм им открито, наред с много други хора.

Дарих средства по банков път за електрически мотори, за да се придвижват тихо, така че бракониерите да не ги чуват от съседни ридове, и животните да не бъдат плашени по време на обходи. Целта им беше чрез модерни технологии и подходи да покажат как малък брой добре подготвени хора могат ефективно да опазват голяма територия.

Не бих дарявал, ако имам и най-малкото притеснение. И не съжалявам нито за миг. Това бяха хора, които не просто пазеха природата, а я познаваха в дълбочина. Едни от най-добрите пещерняци в България. И едни от най-добрите пещерни водолази в света. Хора с изключителна подготовка, дисциплина и уважение към живота – над и под земята.

Отделно – твърдението, че пътеката е била „затворена“, просто не е вярно. Минавал съм по нея многократно. Пътеката минава над хижата и е била използвана нормално от туристи. Ако има каквато и да било информация, която подкрепя всички тези ужасни обвинения, тя трябва да бъде извадена с факти от разследващите органи.

Всичко друго е клевета – особено когато се хвърля по адрес на хора, които вече не могат да кажат нито дума в своя защита.

А ние, като общество, не трябва да сме слепи за случващото се в планините ни – безмилостна сеч, изчезнали диви животни, канали превърнати в магистрали. И не трябва да позволяваме някой да очерня мъртвите. Всички, които сме имали досег с тях, можем да кажем едно и също: добри, скромно живеещи хора, избрали да водят битка с неравен и често брутален враг. Какво точно е довело до трагедията – никой от нас не знае. Но това, което се случва сега, е свинщина. И тя говори много за това колко прогнила е системата, в която живеем. И колкото и да е трудно в такива моменти, толкова по-голяма трябва да бъде мотивацията на всеки от нас да остане в България и да се бори за по-добро.