Всички го обичаха, а той си отиде като гръм от ясно небе – Почивай в мир Венци!

На 18 август ни напусна проф. Венцеслав Николов (Венци-чело) – изтъкнат виолончелист, диригент, педагог и писател. Роден през 1943 г. в Русе, той остави следа с над 1500 концерта по света, стотици записи и редица книги. Професор в НМА „Панчо Владигеров“, вдъхновител на поколения музиканти и създател на камерния ансамбъл Колегиум Музикум, той ще бъде запомнен със своята виртуозност и отдаденост на изкуството.

В последното си интервю за БГНЕС проф. Николов сподели, че „ако искаме да сме европейци, няма нужда да оценяваме България през магазините, а да се опитаме да останем част от културата на Европа“.

Той изрази тревога, че липсата на музикално образование лишава младите от естетическа основа и предупреди, че без нея няма как да четем книгата на собствената си култура.

С присъщата си мъдрост подчерта, че лакомията и бързането рушат пълнотата на времето, а истинският живот е в способността да изпитваш възторг и радост, да се усмихваш, да усетиш истински всеки миг.

„Ние живеем все още в романтичната епоха, все още сме романтици. За нея е характерно, че човек не харесва своето време и затова се вглежда в миналото и търси там радостта. Това от една страна за нас е много хубаво, защото романтиката в музиката е любима наша епоха.

Но от друга страна човек трябва да намира радостите в своето време. Трябва да ги търси там. Нашата епоха и време с нищо не се отличава от другите – винаги е имало нещастия, но хората са се радвали, женили, имали деца. Топлотата е присъствала винаги в семействата“, каза маестрото и пожела на публиката да открива радостите на живота чрез музиката.