В самолета една жена наклони седалката си назад и смачка краката ми: реших да ѝ дам урок по учтивост

В самолета една жена облегна седалката си назад и смаза краката ми: реших да ѝ дам урок по възпитание 

Летях си спокойно на мястото до прозореца, мислейки си: час и половина полет, всичко ще е наред. Пред мен седеше жена — едра, с пъстра блуза. Самолетът тъкмо се отдели от земята и тя, без дори да погледне назад, рязко хвърли облегалката назад.

Аз — ах! — защото коленете ми се оказаха притиснати от седалката.

— Извинете — казвам учтиво, навеждайки се напред, — може ли да повдигнете облегалката малко? Изобщо нямам място.

Тя дори не се обърна:
— На мен така ми е по-удобно.

Останах за миг безмълвен, опитах се да помръдна краката си — невъзможно. Реших, че няма да оставя това така. Натиснах бутона за стюардеса.

Приближи се младата жена в униформа:

— С какво мога да помогна?

— Виждате ли, пред мен пътничката е пуснала облегалката толкова назад, че коленете ми са притиснати. Не мога дори да се размърдам.

Стюардесата учтиво се наведе към жената:

— Извинете, бихте ли могли леко да вдигнете седалката, за да е удобно и на съседа ви?

Жената се обърна с изражение, сякаш аз лично съм ѝ съсипал почивката:
— Имам болки в гърба. Платих си за мястото, значи ще седя както искам.

Стюардесата едва се сдържа да не извърти очи:
— Молим ви да имате предвид и комфорта на останалите пътници.

В отговор жената бавно, с показно въздишане, повдигна облегалката с няколко сантиметра.

— Доволен ли сте? — подхвърли тя през рамо.

— Е, краката ми още не са израснали наново, но вече е по-добре, благодаря — усмихнах се аз.

Тя изсумтя, а стюардесата ми намигна леко и си тръгна.

След около половин час от първата „атака“ вече бях почти забравил за случката. И изведнъж — тряс! — облегалката ѝ пак полетя назад. Коленете ми отново под натиск.

— Сериозно ли? — казах на глас, но тя дори не помръдна.

Тогава разбрах — дипломатичният подход няма да помогне. Реших да действам и да ѝ дам урок за грубостта.

С невинен вид бавно свалих масичката, взех пластмасова чашка с доматен сок (тъкмо разнасяха напитките) и я поставих на ръба, точно под облегалката ѝ.

Седим. Минутки тишина. После тя леко се размърда и… пляс! Сокът се разля върху бялата ѝ чанта и леко по блузата.

Тя скочи рязко и се обърна:
— Какво е това?!

— О! — направих учудени очи. — Съжалявам, вие така неочаквано се преместихте… Масичката е малка, виждате, а аз предупреждавах — тясно е.

Жената се изправи, размахвайки ръце:
— Стюардеса! Изцапаха ме!

Същата стюардеса се приближи:
— Какво се случи?

— Аз просто си седях и пиех сок, а облегалката пред мен… ами, тръгна назад сама, и… — показах петното. — Явно физика.

Стюардесата очевидно разбра ситуацията, но с каменно лице отвърна:
— Елате, ще ви дам салфетки. И, моля ви, уверете се, че облегалката е заключена.

Жената безмълвно изтри чантата си, а седалката… до края на полета остана в изправено положение.