Да не се отварят училищата в понеделник!

Явор Джонев е председател на Фондацията за образователна трансформация, която развива екосистема от български прогресивни училища. Коментарът му е от профила му във „Фейсбук“.

Ето моите разсъждения за заплахата от коронавируса.

Основна теза: Да не се отварят училищата в понеделник!

От системна гледна точка, без емоция:

1. Имаме работа със силно заразно нещо, което не може да се спре с хигиенни мерки и ограничаване на големи събирания.

2. Виждаме всичко със закъснение от поне две седмици. Следователно в момента развитието на заразата е вероятно 10 до 100 пъти повече от данните, с които разполагаме. Управляваме, гледайки назад.

3. Заразата се развива експоненциално. Всеки носител заразява няколко други хора, които заразяват няколко други. Една проста сметка: Ако всеки заразява по 3-ма други, за 7 дни заразените ще са 729, за 14 дни заразените ще са 1 594 323. Един милион и половина заразени души за 14 дни! А ние в момента виждаме миналото преди две седмици, и то частично (защото засичаме и тестваме много малко от реалните случаи).

4. Степента на оцеляване на заразените е в пряка зависимост от способността на здравната система:

а) да идентифицира болните (т.е. да има достатъчно тестове и лаборатории, които да ги правят – често и по много);

б) да осигурява животоспасяващо лечение (интубатори и изолирана леглова база, кислород, лекарства) на много хора – като нуждите ще растат също в геометрична прогресия;

в) да се самозащитава, за да не губи капацитета си твърде бързо (загуба на капацитет ще има – най-малкото поради заразявания на медицинския персонал и затруднения по веригите за снабдяване);

г) да ограничава по-нататъшни зарази от идентифицираните носители.

5. Можем да предположим, че капацитетът на здравната система е ограничен. Тя може да се справи само с определен брой случаи. Няма значение точно какъв е този брой. При експоненциално развитие разликата ще е само няколко дни. Оттам нататък системата ще започне да отказва. Ще бъде принудена да взима решения кой да живее и кой не.

6. При отказ на здравната система степента на оцеляване ще намалее значително,

защото на тежките случаи няма да може да се оказва адекватна помощ. Това означава, че и хората в активна възраст ще са сериозно застрашени от смъртен изход, а не само възрастните и болните. Ако хората в активна възраст бъдат засегнати значително, то капацитетът за действие и разумни решения на всички други обществени системи ще започне да намалява драстично. Въобще способността на обществото да се самоорганизира.

7. В тази ситуация, когато мислим за мерки, трябва да гледаме напред, не назад. Трябва да разглеждаме текущите данни като горната част от айсберг, който е растял поне 14 дни преди въобще да го забележим. В момента трябва да взимаме решения на база поне 1000 случая, а не на база текущи данни. Ако предположим, че вече имаме 1000 заразени, то след само 7 дни ще имаме между 64 000 и 729 000 заразени (зависи дали всеки заразява двама или трима други).

Следователно

забавянето на решения, докато идентифицираме повече случаи на зараза, е крайно погрешна стратегия.

8. Паниката е много голяма опасност, защото води до нерационални решения и действия. Паническите действия обикновено са многократно по-пагубни в сравнение с организирани действия на всеки член на обществото в съответствие със съвместно и съзнателно приети правила и план за действие. Дори ако тези правила ограничават или поставят някои индивиди в неизгодни или застрашаващи ситуации. Основни начини за контрол на паниката са ясната комуникация, предварителното планиране, диалог с всички засегнати/заинтересовани страни и преднамерени, разумни действия в обществен интерес.

Ако всички знаем какво правим и защо го правим, както и какво не правим и защо не го правим, би трябвало да избегнем паника.