Долу ръцете от Вазов и „Под игото”

Превод на „Под игото“ на съвременен български език и преводачка на романа – на пръв поглед това би звучало налудничаво, но за съжаление, е действителност.

Подменени са около 6000 думи и изречения от Вазовия оригинален текст. Това е кощунствено посегателство не само върху творчеството на Патриарха, но и върху българската духовност като цяло.

За съжаление, тази тенденция на самоподценяване и самоунижаване в духа на някакъв криворазбран европейски либерализъм не е от вчера. Наскоро един втръснал  на зрителите вечен гостенин на сутрешните телевизионни блокове, определящ се като социален антрополог, посегна и върху турското робство, определяйки го като мит в българското родово съзнание. Мит ли са обаче огромните сандъци, пълни с черепи и кости в Баташката църква и тази в Панагюрище. И в същото време всички се прекланяме пред паметта на жертвите и тази на Вазов, възпял зверските насилия.

Да, езикът на Вазов в романа и повестта “Чичовци“, в „Немили-недраги“ е остарял, но това е езикът на последното десетилетие от робството. Най-българското десетилетие в българската история не заради пушките кремъклийки и дадените жертви, а заради българското духовно обединение, както отбелязва Вазов в романа си.

И най-страшното е, че посягайки на Вазов и  прекланяйки се пред него и творчеството му, едновременно възпитаваме лицемерие у подрастващите. Онези, които уж искаме да подпомогнем в усвояването на литературния текст. А истината е простичка – четящият човек, онзи, който обича литературата, ще намери начин да си преведе и осмисли езика на прадедите. Болният въпрос е защо вече четящите намаляват. Дали социалните антрополози и преводачите от български на български могат да отговорят.

Валя Василева, Плевен, retro.bg