Дъщерята на Маргрет Николова загива на абитуриентския си бал –

Легендата на българската естрада навърши 97 години

Легендата на българската естрада Маргрет Николова навърши 97 години на 10 октомври – възраст, която малцина достигат, а още по-малко успяват да го направят с такъв дух, достойнство и усмивка. Тя има 50-годишна кариера, изнесла е повече от 7500 концерта в страната и чужбина, изпяла е над 600 песни. От 1963 г. е солистка на армейския естраден състав към Театъра на народната армия. През 1969 г. дуетната ѝ песен с Петър Петров „Любили сме, любили“ е обявена за „Мелодия на годината“. През същата година песента, която изпълнява заедно с Кирил Семов, „Сън сънувах“ печели голямата награда на фестивала „Златният Орфей“.

Любимата ѝ песен е написана от Йосиф Цанков по стихотворение на Никола Вапцаров – „Пролет иде“. Маргрет Николова е известна и като певица на стари градски песни, както и на руски романси.

Но зад светлините на сцената и вечните ѝ хитове стои една дълбока лична трагедия, за която певицата рядко говори – 18-годишната ѝ дъщеря Румяна загива в автомобилна катастрофа заедно със своя съученичка след абитуриентския им бал. Отиват на разходка и повече никога не се връщат.

Тогава покрусената Николова се оттегля от сцената, но получава хиляди писма от своите почитатели да намери кураж и да се завърне.
Певицата не говори за онзи трагичен ден. В редки интервюта тя казва: „Ако можех да върна времето назад в личен план, първо бих върнала дъщеря си, ако можех“.

Макар да носи този товар в сърцето си, Маргрет Николова остава символ на сила и отдаденост.

Тя е от онези изпълнители, които изграждат златната ера на българската естрада. Завършва музикалното училище с пеене и пиано, а после покорява сцените у нас и по света. Хиляди концерти, аплодисменти в Русия, Куба, Полша, Финландия, Австрия, Германия – живот, изтъкан от музика, пътешествия и признание.
С годините Маргрет Николова се отдръпва от шумния живот и избира спокойствието на малкия град Трън, където живее и до днес – сред природата, близо до сина си Николай и снаха си, които са пенсионери. Ежедневно те я навестявали и се грижели да не ѝ липсва нищо. В интервю преди няколко години признава, че гората ѝ дава сила, а музиката – живот. „Пея си, когато съм сама, защото песента никога не ме е напускала“, споделя тя. Страда от редица заболявания, но продължава да се държи и не се оплаква.

Феновете ѝ не я забравят. Всяка година около рождения ѝ ден социалните мрежи се пълнят с поздрави, снимки и благодарности.

Днес една от първите ни естрадни прими е горда баба на внуци и правнуци, на които обича да показва снимки от славната си кариера.