Затворени от Бурята: Бунтарка студентка и богатия разглезен милионерски син

Лили винаги е искала само едно – малко тишина и самота, за да довърши портфолиото си за университета. Тя е бунтарка, художничка с остър език и още по-остър поглед, която мрази да зависи от когото и да било. Затова, когато научава за отдалечената ски вила в планината – идеалното място, където никой няма да я безпокои – грабва ключовете и тръгва, без да се обръща назад.

Пристига късно вечерта, измръзнала, но пълна с ентусиазъм. Хвърля се на голямото легло с въздишка на облекчение… и директно върху нещо твърдо и топло. Преди да разбере какво става, някой я преобръща с един замах и тя се озовава прикована под мускулесто тяло. Светлината от лампата пада върху лицето му – и сърцето ѝ замира.

Лутър. Нейният доведен брат. Полугол, с влажна коса от душ и поглед, който може да стопи сняг… или да те изпепели.

„Лили?“ – изръмжава той, все още невярващ. „Какво, по дяволите, правиш тук?“ „Махни се от мен!“ – изсъсква тя и го бута с всичка сила.

Той се отдръпва бавно, с подигравателна усмивка. „Проверяваш ли ме в момента?“ „Какво? Не! Ти ли си толкова отчаян за внимание?“

Напрежението между тях е старо – откакто родителите им се ожениха преди година, двамата се дразнят взаимно като котка и куче. Лили го намира за арогантен, самодоволен и прекалено красив. Лутър я смята за разглезена, драматична и невъзможна.

Но преди да се скарат истински, навън започва да вали сняг. Не обикновен сняг – истинска буря. Вятърът вие, токът спира, пътищата се затварят. Те са затворени заедно в вилата. Само двамата. Без изход. Без спасение.

Първите часове са ад. Лили се опитва да работи на свещи, Лутър се мотае из кухнята и я дразни с всяка дума. Тя го обвинява, че ѝ краде въздуха. Той ѝ казва, че преувеличава. Напрежението расте, погледите се задържат твърде дълго, ръцете им се докосват случайно – и всеки път електричество преминава през тях.

Накрая, за да не се избият (или нещо по-лошо), сключват сделка. Бас. „Който пръв направи романтичен ход – целувка, докосване, каквото и да е – губи. И веднага напуска вилата, щом бурята спре.“ „Съгласна.“ „Съгласен.“

От този момент всичко се променя. Те се опитват да се избягват – Лили се затваря в стаята си, Лутър се занимава с огъня в камината. Но вилата е малка. Когато Лили излиза за вода, той е там – без риза, мускулите му блестят на светлината от пламъците. Тя се обръща рязко, бузите ѝ пламват. Той се усмихва бавно, знаейки точно какво прави.

Те се закачат. Обиждат се. Смеят се на стари истории. Той ѝ помага да запали камината, когато ръцете ѝ треперят от студ. Тя му дава одеялото си, когато той се преструва, че не му е студено. Близостта става опасна. Погледите – изгарящи. Мълчанието – натежало от неизречени неща.

Но никой не иска да загуби. Никой не иска да си тръгне.

Бурята продължава. Огънят пращи. Сърцата им бият все по-бързо.

И в един момент, когато двамата седят на дивана, само на сантиметри един от друг, Лили прошепва: „Ти си невъзможен.“ Лутър се навежда по-близо, гласът му е дрезгав: „А ти си опасна.“

Никой не помръдва пръв. Засега.

Но желанието вече е спечелило. Въпросът е само кога ще го признаят.