Зверско убийство на 14-годишна потресе цяла България, Маргарита е била

Денят е 5 март, 2004-а. Двете приятелки Антония и Мария решават да ликвидират съученичката си от СОУ „Братя Миладинови“ Маргарита. Удрят я безмилостно с бухалка в апартамент в пловдивския квартал „Кючук Париж“, след което я душат с ръце половин час, докато спре да се съпротивлява.

Скриват трупа на таванския етаж, а полицията го открива след 3 дни, пише „Марица“.

Приятелството между три момичета на 14 години завършва по възможно най-бруталния начин.

На 5 март 2004 година Мария Дръндарова и Антония Матева не отиват на училище. Скроили са план, който са твърдо решени да изпълнят. Двете ученички са в апартамента на Матева в блок на ул. „Кукуш“. Пуснали са си да гледа филми и очакват връстницата си Маргарита Гергененова.

След няколко часа, по обяд, момичето пристига в жилището в „Кючук Париж“ – в настроение, без да знае, че текат последните й минути живот. Трите сядат покрай ниска маса в хола. Започват да си говорят за филми, за момчета, смеят се.

Мария се изправя и предлага на Маргарита да й демонстрира хватка от карате. Още преди да изчака нейния отговор, я хваща и започва да я стиска силно за гърлото. Маги все още приема всичко на шега, но след секунди разбира, че греши.

Антония хваща бухалка, скрита грижливо зад вратата, и удря връстницата си с всичка сила. Маргарита пада на земята, а двете съученички, твърдо решени да се превърнат в убийци, продължават да я душат.

В хола цари пълно мълчание, чуват се само безпомощните викове на Маги. Докато все още диша, тя умолява приятелките си Антония и Мария да спрат, но те още по-яростно я стискат за шията. Дори сменят ръцете си, тъй като се уморяват от душенето. След около 30 минути Маргарита напълно притихва и спира да се съпротивлява. Удушвачките виждат, че вече е мъртва.

Как да се освободят от трупа? Тази мисъл гложди двете убийци в следващите два часа. Нямат никакво време за губене, тъй като след малко родителите на Антония ще се приберат от работа и ще станат свидетели на страховитата гледка.

Завличат трупа в детската стая. Събличат дрехите на Маги. Махат якето, дънките и ризата, оставят я само по бельо. Първата мисъл на удушвачките е да изгорят безжизненото тяло. Свалят пръстените и синджирчето й, вземат й мобилния телефон и я увиват в чаршаф. Носят трупа до таванския етаж на блока на ул. „Кукуш“ и го скриват между чували и боклуци. Приготвят до тялото и бутилка запалима течност, за да изпълнят докрай плана си.

Тъй като времето е напреднало, оставят работата недовършена, подреждат апартамента, преобличат се и излизат на кафе. Носят и мобилния телефон на Маги, който продават в заложна къща на бул. „Руски“ за 20 лв. С парите покриват сметката в заведението. Пият бира, срещат се със своята приятелка Милена и се държат сякаш преди часове не са извършили брутално убийство.

Денят е минал, а Маги не се е прибрала у дома. Нейната майка Цветана е изпаднала в ужас. Обадила се в Първо районно и съобщила, че дъщеря й я няма. На следващия ден – 6 март, започнала да звъни на приятелките й, като първо потърсила Антония. Ученичката излъгала хладнокръвно, че видяла Маги да се разхожда с братовчед си Димитър по Главната и че оттогава не я е била виждала.

Уикендът минал, а двете приятелки не предприели нищо, за да заличат следите от зверството. Дори споделили с приятелката си Криса за трупа на тавана на блока, завели я да види покритото с чаршаф тяло, а тя тръгнала да бяга.

Предупредили я да си държи езика зад зъбите – иначе лошо. Но тя осъзнала, че няма как да пази подобна тайна и споделила наученото с ченгетата.

На 8 март служителите на реда щурмуват блока на ул. „Кукуш“ и откриват трупа на Маги. Антония и Мария са задържани за убийството. При разпити двете приятелки първоначално объркват разследващите. Споделят различни версии за случилото се, всяка твърди, че не е била там, когато другата е удушила Маги.

Два дни по-късно двете момичета направили пълни самопризнания, а на 12 март срещу тях са повдигнати обвинения за предумишлено убийство, извършено по особено жесток и мъчителен за жертвата начин.

Процесът срещу Антония и Мария започва в края на август същата година в Пловдивския окръжен съд и се разглежда при закрити врата. По време на едно от заседанията удушвачките дали обяснение за извършеното убийство. Антония посочила като мотив, че Маги била по-популярна и харесвана от момчетата. Мария твърдяла, че няма вина за смъртта на връстничката си.

По време на делото са призовани 18 свидетели и 13 вещи лица, сред които съученици и учители на Маргарита. Почернената майка завела граждански иск в размер на 100 000 лева, който съдът отсъдил в нейна полза, ала намалил обезщетението на 75 000 лв.
В средата на януари следващата година Окръжният съд в Пловдив признава момичетата за виновни. Изпраща Мария за 9 години в затвора, а Антония за 8.

Те обжалват решението на магистратите. През юни Апелативният съд намалява наказанията, а през март 2006-а Върховният касационен съд казва тежката си последна дума –  шест години и половина затвор за Антония, а за Мария –  седем години и половина.

През пролетта на 2009-а двете удушвачки завършват 12-и клас в Трудово-поправителното училище към Сливенския затвор с отличен успех. На 7 декември същата година Антония е освободена от затвора за добро поведение. Тя се връща в същия апартамент, в който през 2004-а убиват Маргарита.

Мария излиза от затвора година по-късно.

Антония и нейните родители отказват да разговарят с журналисти. Бащата на Мария обаче го прави, тъй като е убеден, че дъщеря му не е убийца. Той твърди, че Маргарита е искала да я запознае със свой приятел, който е известен сутеньор в Пловдив и държал да работи за него.

Психолозите и психиатрите определят Мария като емоционален инвалид, неспособен да съпреживява дълбоко. Но освен това тя е надарена с доста висок интелект. До 4-и клас учела в състезателна паралелка за напреднали деца и ходела по олимпиади по български език и математика, на които често печелела първите места.

Като дете колекционирала доста неща – картинки и снимки. Родителите й били доволни от нея. Мария била подредена, послушна, прибирала се навреме и никога не се забърквала в неприятности.

За разлика от Антония, тя не харесвала да бъде заобиколена от много хора и точно затова не обичала да ходи на дискотека. Мария била склонна да се противопоставя на колектива. Нямала лидерски умения, но много й се искало да бъде център на вниманието и да контролира нещата. Обичала да играе роля и да се преструва, защото забелязвала, че така околните я приемат по-положително.

За Антония психолозите определят, че тя е нервна по характер и се дразни за съвсем дребни неща. Няма данни да е имала сериозен приятел, тъй като й било забранено да води момчета вкъщи. Дълбоко в себе си момичето било комплексирано. Тя компенсирала чувството си за непълноценност с неподчинение към авторитета на възрастните. Проблемите си разрешавала с агресия.

Приятелството между двете се дължало именно на факта, че са пълни противоположности и се допълват перфектно – като двете страни на една монета.