Здрасти, тате, как си? – Здравей, миличък, добре съм, на работа съм… а вие как сте?

– Здрасти, тате, как си?

– Здравей, миличък, добре съм, на работа съм… а вие как сте?

– Добре, тате, само че свърши газта и искахме да те помолим за пари за нова бутилка. Ще я докарат чак утре, та дотогава ако можеш да ни купиш пица или нещо, става ли? Само ако имаш пари.

– Да, сине, имам. Ще ви пратя за газта и да си купите нещо за ядене, добре ли е?

– Да, тате! Но гледай да не останеш без пари, моля те.

– Няма, спокойно. Сега ще ви ги преведа. Пазете се много. В края на месеца приключва договорът и ще мога да ви видя. Обичам ви и много ми липсвате…

И ето го моментът, когато знаеш, че ще трябва да изкараш 3–4 дни само със 200 лева.

И ето го моментът, когато децата ти дори не подозират, че ти – като опора на дома – ще останеш гладен, за да има те какво да ядат.

И ето го моментът, когато доказваш любовта си – към децата, към семейството – и се опитваш да им дадеш всичко.

И ето го моментът, когато разбираш, че нямаш право да прахосваш пари, знаейки колко много липсват у дома.

Но малцина ще разберат това…
Благословени да са всички бащи, които жертват себе си за семейството си.