За България
Морски дронове и подводни роботи с изкуствен интелект помагат за изучаването и опазването на Черно море
Морски дронове, подводни роботи, автономни апарати и интелигентни буйове вече се използват в проекти за наблюдение и опазване на Черно море. Българските партньори получават техника и изграждат системи за събиране и анализ на данни с европейско финансиране по Програма „Интеррег NEXT Черноморски басейн“ 2021–2027, като стойността на инвестициите за тях надхвърля 2,5 млн. евро.
Подводен дрон изследва морското дъно и местообитанията
Институтът по океанология към БАН закупува подводен дрон по проекта ANEMONE PLUS. Апаратът може да работи на дълбочина до 350 метра и е предназначен за наблюдение, пробонабиране, измервания и документиране на морски организми. С различните си компоненти той може да подпомага и подводно картографиране, проучване на местообитания и археологически обекти, както и установяване на отпадъци по дъното.
С дрона вече са проведени две експедиции – между нос Галата и устието на Камчия, между нос Калиакра и Тюленово, както и по южното крайбрежие. Наблюдавани са риби, ракообразни, мекотели и мешести, а събраните водни проби ще бъдат изследвани за екологична ДНК (eDNA). Този метод позволява присъствието на видове да се установява от генетичен материал във водата, без самите организми да бъдат улавяни.
В наблюденията се предвижда да бъдат използвани още подводни камери, дистанционно наблюдение, пасивна акустика, машинно обучение и моделиране. БАН работи по проекта с партньори от Румъния, Украйна и Турция.
Мрежи за мониторинг и наблюдение на водата
Техническият университет – Варна и Асоциацията на черноморските общини изграждат по проекта EfxINNOs мрежа от автономни и дистанционно управляеми подводни апарати и интелигентни буйове. Тя трябва да подпомага изследването на живота по морското дъно, биоразнообразието и влиянието на човешките дейности. Данните ще се обработват машинно и с изкуствен интелект. Проектът е на стойност близо 370 хил. евро и се изпълнява с партньори от Гърция, Грузия, Турция и Румъния; подобна мрежа се изгражда и в Егейско море.
По проекта AlgaeRevive, за близо 550 хил. евро, Фондация „Виа Понтика“ и Бургаският държавен университет разполагат с подводен робот Deep Trekker с камера. Той ще се използва за наблюдение на водораслови местообитания. Системата включва и плаваща станция за измерване на качеството на водата в Бургаското езеро, сензори за данни в реално време и наблюдение с изкуствен интелект. Сателитни данни от „Коперник“ ще се съчетават с измервания на място за откриване и прогнозиране на цъфтеж на водорасли.
Институтът по океанология следи качеството на морската вода и чрез проекта BLACKBOX. Автоматичните системи FerryBox, монтирани на кораби по редовни линии, измерват водата по време на плаване. Проектът е за малко над 228 хил. евро и трябва да продължи до юли 2028 г. По LEARN4SEA, на стойност малко над 276 хил. евро, се използват модифициран воден дрон, въздушен дрон и буйове за изследване на микропластмаси, нитрати и нефтопродукти, както и на качеството на въздуха при Камчия и пристанище Варна.
Данни за рибните запаси и биоразнообразието
Проектът TIMMOD-NEXT 6 предвижда лабораторна мрежа в пет държави за изпитване на технологии за рибарство и аквакултури. Автономни дронове, хидроакустични методи, сателитно наблюдение и инструменти с изкуствен интелект трябва да подпомагат оценката на рибните запаси и решенията за устойчив риболов. Стойността е 350 хил. евро, а изпълнението е планирано до края на февруари 2028 г.
По DINO-PATH есетрите се маркират с телеметрични устройства, за да бъде проследявана миграцията им. Данните ще се обработват машинно, а проектът включва ГИС и мобилно приложение. Участват ИО–БАН, Тракийският университет и Институтът по рибни ресурси; бюджетът е близо 500 хил. евро.
WatchReefFish използва проби вода и анализ на eDNA за неинвазивно наблюдение на рифови риби, като изкуствен интелект подпомага разпознаването на видовете. Проектът сравнява биоразнообразието в стридени банки в защитени и незащитени зони и е на стойност 140 хил. евро. По BlueC, за 147 хил. евро, се картографира разпространението на морската растителност чрез ГИС и дистанционни изследвания, а за наблюдение на отпадъците се използва приложението Marine Litter Watch.
Тези инициативи съчетават измервания на място, подводни наблюдения и сателитни данни. Практическата им стойност ще зависи от това доколко последователно ще се събират и съпоставят резултатите. Общите мрежи и методи могат да дадат по-пълна картина за морската среда и да осигурят по-добра основа за решения, но сами по себе си не гарантират подобряване на състоянието ѝ.
-
Водещи новини3 дни agoМинистър Ефремова зарадва пенсионерите с тези новини
-
Водещи новини3 дни agoНов АД на пътя! Трима младежи между 14 и 19 години са жертвите
-
За България3 дни agoБрутална катастрофа във Варна с Мазерати за 1 милион: Колата се е разцепила на 3 при силен удар с близо 200 км/ч в града
-
За България2 дни agoПиян и дрогиран 26-годишен полицай прегази и уби 18-годишно момиче, задържаха го
-
За България2 дни agoДоживотна присъда за Бисер Балкански
-
За България2 дни agoСтана ясно кои са младежите на 14, 18 и 20 години са жертвите на тежката катастрофа
-
Водещи новини2 дни agoДвама студенти са в болница, след като БМВ се удари в стълб във Варна
-
Водещи новини10 часа agoКристалина Стефанова призова да спрат пожеланията за смърт към Феодор след катастрофата във Варна
