Мъката на една жена на 57: Принудена съм да живея с любовницата на бившия ми мъж и нейните кучета

Аз съм на 57 години. Омъжих се на 23, но родих едва на 35. С мъжа ми живеехме добре, разбирахме се чудесно, до деня, в който не ми заяви, че има любовница и иска развод. Новината ме завари неподготвена: плаках, ругах, но нямах друг избор, освен да приема неизбежното. След развода се наложи да разделим семейното жилище. Апартаментът ни не е голям, а с парите, които бих взела от моя дял, щях да мога да си позволя единствено гарсониера в някой забутан краен квартал. Все пак реших да разгледам обявите за продажба на жилища, но когато посетих адресите, останах потресена. Това не бяха домове, а кочини, в които живееха алкохолици и наркомани. Навсякъде се търкаляха боклуци, а в банята и кухнята пълзяха огромни хлебарки. Тръгнах си отвратена – не съм готова да прекарам старостта си в подобно свърталище.

Тогава бившият ми съпруг „джентълменски“ реши да не продаваме апартамента, а да съжителстваме заедно – аз, той и любовницата му. Няколко дни по-късно новата му жена и двете й кучета се настаниха в дома ми. Тази особа не работи, изхранва се като развъжда породисти кучета и ги продава. Вече две години живеем заедно: аз имам една стая, а те и кучетата, се разполагат в цялото жилище. Трудно ми е, но по-добре да живея тук, отколкото в квартал пълен с алкохолици и емигранти. С Галя, любовницата на бившия ми мъж, в началото се карахме за най-малката дреболия, а сега се разминаваме по коридора като непознати. Аз съм пенсионерка по болест, но цял живот съм работила като медицинска сестра. Пенсията ми е малка и за да се издържам, понякога се грижа за възрастни хора. Надявам се с времето да събера пари и да си купя мое жилище.

Синът ми учи в друг град, а у дома се прибира много рядко. И на него не му е лесно: денем ходи на лекции, а вечер работи в заведение за бързо хранене, за да може да си плаща образованието. От мен и баща си нищо не иска. Момчето ми знае в каква ситуация се намирам и ми обеща, че щом завърши института, ще ме прибере при себе си. Благодаря ви, че прочетохте моята история. Не искам помощ или съжаление, просто споделих с вас личната си драма. А ако все пак ми напишете някоя добра дума, ще ме направите много щастлива.