Нешка Робева: Върнете училищните бригади!

Легендарната треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева от години живее в къщата си в село Трудовец, където намира спокойствие и уют.

Не е човек, който мълчи, когато вижда несправедливост. В откровен разговор тя сподели пред „Ретро“ своите тревоги за социалното неравенство, упадъка на образованието и нуждата от връщане към истинските ценности.

„Нередно е да има милиардери, а в същото време хората, които са изграждали тази държава, да са бедни. Или пенсионерите – работещи. Това са хора със семейства, на които парите не им стигат и трябва да работят. Аз смятам, че дори пенсията на един човек да е 1000 лева, това е малко. Защото тези хора имат нужда от лекарства. А ако не живеят с децата си, трябва да могат да си платят електричеството и поне основните нужди да си покрият.

На село хората все пак си помагат, но тези в града… не ми се мисли. Има много възможности да се помага на хората, но всички сме изпаднали в една апатия и казват, че нищо не може да се направи“, възмущава се Робева.

И споделя, че отскоро и тя обръща внимание на главоломния ръст в цените на основните стоки в магазините. „Досега никога не съм се заглеждала по цените, когато вляза да купя нещо. Не съм се вглеждала и в сметките, защото е било поносимо. Но в последно време виждам как цените галопират. Имаме надценки 100%, а те, политиците, обясняват, че имало 2% инфлация, възмущава се Робева и допълва:

„Аз съм много горда със себе си, защото вече пета година живея на село и тази зима не съм купувала лук. Произведох си – е, мънички главички, но горда съм! Произведох си чушки, произведох си домати, консервирах, развалях, защото не знам някои тънкости при приготвянето, но се уча на 80 години горе-долу“, споделя Нешка, която намира спокойствие и уют сред природата на село Трудовец.

Според нея големите проблеми идват от образованието. „Ако ние мислим за бъдещето, за младите хора, всичко трябва да започне от образованието. Не можем да произвеждаме ученици, на които, ако им покажеш една игла, няма да знаят за какво служи, камо ли да познаят кое растение е ядливо. Аз например тук си имам коприва, бера си и киселец и лапад. Изпращам на колегите. Спанак насадих.

В училището трябва да се върне задължително ръчният труд и трудовото обучение. Трябва да се върнат и селскостопанските бригади. Те едва ли не ги изкарват, че са експлоатация на детски труд, което е пълна щуротия. Ние там се запознавахме с растенията, пипахме земята и децата се радваха“, разказа тя с умиление.

„Аз заведох децата от нашия клуб в моята градина. И тези, които имат баби на село, казват: „Това е морковче, това е краставица“. Другите викат: „Ама това какво е? Не го знаем“. Трябва да ги научим как да боднат едно семенце, да засадят“, категорична е Робева.

„Аз чакам с нетърпение да видя всяко семенце как тръгва. Моя приятелка ми донесе разсад от Франция, насадихме френски салати, набодохме френски корнишони и те всички изкараха. И аз ѝ казвам: „Жако, ако всичко това го посадим, трябва да отворим пазар“, споделя със смях Нешка.

„Не трябва да се чака на баба и дядо, ако държавата мисли. Имаше един добър замисъл навремето – казваше се „Странджа – Сакар“. Странджа започна да се обезлюдява и държавата субсидира млади семейства, които да се заселят там, да живеят и да работят. Това трябва да направи държавата. Имаме разкошна земя. Аз чета Буров, който казва, че едно четиричленно семейство може да се издържа спокойно с един декар земя. Това трябва да се направи. А не да се бърза да се влиза в еврозоната. Но това е друга тема“, завърши треньорката.