Отиде в Коми за „Волга”, а се върна с булка Олга! Българи са построили 7700 км горски пътища в тайгата

На 3 декември 1967 г. между съветската страна и България е подписана спогодба за организиране на съвместен дърводобив в Република Коми АССР. На 8 февруари 1968 г. в Усогорск (несъществуващо още като селище място) пристига първата група български граждани. Поетапно в тайгата се изграждат четири селища – Усогорск, Междуреченск, Горни Мезен и Благоево, и съответно четири горскопромишлени предприятия (ГПП) със същите наименования. ДСО „Дърводобив и строителство“ е развивало дейностите по дърводобив и строителство в Коми АССР до 1992 г., но те приключват окончателно през 1994 г.

До 1985 г. през Коми АССР преминават над 100 хиляди български граждани. С ПМС № 2 от 21.І.1980 г. е уреден и въпросът за освобождаване от работа в България на всички желаещи да заминат в Коми, като местата им се пазят.

Най-напред е изградено предприятието в Усогорск, а след това в Благоево, Междуреченск и Горни Мезен. От българските строители са построени също 7700 км горски пътища в тайгата, 167 000 кв. м жилищна площ за 20 000 наши и съветски граждани, топлоцентрали, 4 общообразователни училища за ученици, 4 детски градини за 1400 деца, една болница, три здравни пункта и много заведения за обществено хранене. За поддържане и опазване на техниката са построени ремонтни заводи и топли гаражи. В Североизточна България пък са изградени дървопреработвателни заводи за комска дървесина.

Така на територията на Коми АССР е изграден мощен дърводобивен комплекс със съответната технологична и социално-битова инфраструктура.

Българите дърводобивници в Коми АССР се заемат да облагородяват средата, в която живеят, поддържат свои битови и културни традиции. Създадена е широка търговска мрежа – 32 магазина, 15 столови, 6 сладкарници, 11 павилиона, 4 хлебопекарни, 4 цеха за производство на безалкохолни напитки и други търговски обекти. Специални грижи се полагат за работниците в гората – секачи и товарачи. Всяка бригада има своя кухня, която сервира топъл обяд и топъл чай. В дървените къщички с отоплителни печки, разположени до сечищата, работниците се преобличат и почиват.

Били организирани четири свинеферми за ритмично осигуряване с месо. Спазвали са се и някои нашенски традиции – хората си купували прасе и със съответните ритуали го подготвяли за колективна трапеза по различни празнични поводи. На брега на пълноводната река Вашка от боров материал изграждат голяма вила в битов стил и я наричат „България” – символ на българо-съветската дружба. За обслужването на жителите в трите селища са построени и обзаведени битови комбинати, които предоставят шивашки, ремонтни, бръснаро-фризьорски и други разнообразни услуги. Към 350 български дърводобивници са следвали задочно в съветски висши учебни заведения. Медицинското обслужване също било на добро ниво. В Благоево, Междуреченск и Верхнеезенск работят здравни служби, а в Усогорск – обединена болница с 80 места за българите и отделение за съветските граждани.

Една от най-ниските температури, отбелязана в годините, когато нашенците са били там, е през зимата на 1978-1979 г. – минус 53 градуса. Но при температури под минус 30-35 градуса никой не е можел да работи на открито.

Много нашенци си довеждат в родината рускини за булки. Дори е имало такава приказка „Отиде в Коми за „Волга“, а се върна с Олга”.